Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 175

Надавайки остри викове, гълъбите се носеха над моравата. Уханието на орлов нокът изпълваше топлия въздух, нахлуваше през отворените врати на салона и се смесваше с миризмата на дим и печено месо. Сладкото ухание на магнолиите, с които беше украсен издигнатият в единия край на салона олтар, замайваше главите на присъстващите. Вляво и вдясно от масичката бяха поставени канделабри и запалените свещи хвърляха меки отблясъци върху фината олтарна покривка, сребърния потир и износените одежди на свещеника.

Дебора седеше на пианото и изпълняваше нежна Бетовенова соната. Музиката се издигаше на вълни към сводовете на просторното помещение — вратите между предния и задния салон бяха отворени — и допълваше празничното настроение. Майкъл стоеше до нея, за да й обръща страниците. От време на време двамата се споглеждаха в безмълвно, щастливо разбирателство.

Привлечени сякаш от миризмите и шумовете, обитателите на „Боньор“ крачеха бавно към голямата къща. Прислужниците се събраха в задния салон, полските работници стояха в галерията, Естел и Тит Жан заеха почетните места в близост до мадам Дюло.

Липсваше само булката.

Изписал на лицето си безгрижие, което изобщо не беше истинско, Рейнолд стоеше пред вратата на спалнята, зад която Анжелика все още беше заета с тоалета си. Той чакаше, без да се помръдва, макар че сърцето му биеше с все сила и златната верижка на джобния му часовник тихо прозвънваше. Толкова неща се бяха обърквали в последния миг, защо не и тази повторна венчавка? Връзката му с Анжелика беше толкова необичайна. Нямаше да се изненада, ако тя откажеше да направи тази последна крачка.

Глупости. Ако не искаше да вземе участие в церемонията, тя отдавна би изпратила Естел да му го съобщи. Камериерката обаче беше излязла от спалнята преди половин час и стоеше спокойно до Тит Жан.

Той не беше виждал Анжелика от миналата вечер. За да се спази традицията, тя беше прекарала целия ден в стаята си. На вечерята обаче изглеждаше спокойна и дори весела. Ако беше размислила, поне не го показваше.

Вратата на спалнята се отвори бавно и тържествено и от гърлото му се изтръгна облекчена въздишка. Анжелика застана на прага и присъстващите затаиха дъх.

Синята сватбена рокля подчертаваше съвършената й фигура. От цялото й същество се излъчваше неустоимо очарование. Рейнолд усети как стомахът му се свива на топка. Тя срещна погледа му, усмихна се сериозно, почти замислено и пое подадената й ръка.

Закрачи редом с него към олтара и копринените й поли зашумоляха. Кринолинът се поклащаше изкусително и Рейнолд възприемаше докосването на полите й до глезена му като невероятно чувствена милувка. Гордостта беше странно чувство, но днес той беше изпълнен именно с гордост, примесваща се с диво, дръзко желание да я грабне на ръце, да я отнесе в стаята й и да я люби до зазоряване.

Само че свещеникът чакаше. Старите, мъдри очи го удостоиха със строг поглед, сякаш отец Гуле беше осведомен за всички дръзки мисли, които бродеха зад високото чело на жениха. Рейнолд подкрепи Анжелика, когато двамата паднаха на колене, и свещеникът направи крачка напред.