Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 179

— Лорънс! — Крю се обърна така рязко, че се олюля. — Помолих те да се държиш настрана.

— Сметнах, че имате нужда от малко помощ. Ела, Анжелика, да се махаме оттук. — Младежът измери Рейнолд с презрителен поглед, протегна ръка и улови лакътя на бившата си годеница.

Тя извика отвратено и със самообладанието на Рейнолд беше свършено. Ръката му се стрелна напред и сграбчи в желязна хватка китката на съперника му.

Крю едва се държеше на краката си.

— Моля ви! Без насилие. Лорънс, казах ти…

Той се задъха и изкриви лице. Притисна ръка до сърцето си, опита се да си поеме въздух, после се свлече на пода и за малко не падна по лице.

Рейнолд видя падането му, обърна се светкавично и успя да го улови. Положи го предпазливо върху мекия килим и коленичи до него.

Едмънд Крю го гледаше с широко отворени очи и в погледа му се смесваха съмнение и болка. Но по-силно от всичко беше бездънното отчаяние, което изпитваше и самият Рейнолд.

19

Анжелика седеше на един стол в слабо осветената спалня, изтощена от дългото безсъние, и отчаяно размишляваше за опропастената си сватбена нощ. Всъщност, какво значение имаше тази нощ? Единствената светла точка в мрака беше, че най-после тя знаеше цялата истина.

Въпреки това тя щеше да се махне от „Боньор“. Най-много й се искаше да си събере багажа и да се измъкне на пръсти, без никой да я види. Трябваше да се отдалечи от Рейнолд. Искаше да не го вижда, да не чува гласа му, да не си спомня за всички онези неща, които той беше направил, за всички думи, с които я беше заблудил и оплел в мрежата си. Имаше нужда да се отдалечи от него, за да не се разколебае в решителността си. И преди всичко искаше баща й да се махне от това място, което се беше превърнало в проклятие за него.

Невъзможно.

Дали Едмънд Крю съзнаваше, че е припаднал и лежи в една от спалните на „Боньор“? Дали това беше от значение за него в сегашното му състояние?

Той бе получил сърдечен пристъп, предизвикан от голямото вълнение. Състоянието му беше също така лошо, както по времето, когато гореше от желание да омъжи дъщеря си за Лорънс Едингтън и да я настани в „Боньор“. Не, беше още по-зле, защото онова, което беше преживял през последните седмици, изтощи силите му.

Лорънс беше казал, че баща й е прекарал часове наред във водата. Двамата се изгубили от очи веднага след катастрофата. Баща й се вкопчил в някакво парче дърво и се понесъл надолу по течението. Седмици наред не се знаело нищо за него; бил напълно объркан, прибрали го непознати хора и дълго време живял с тях в някакво затънтено място. Най-после се пооправил и успял да изпрати вест в Начез. Лорънс веднага отишъл да го вземе и му съобщил, че леля Хариет е получила вест за племенницата си. Така и двамата узнали, че Анжелика е жива и се намира в дома на Рейнолд Хардън в Начез.

Анжелика все още не можеше да повярва напълно, че баща й е оцелял. И че лежи тук, в „Боньор“, където възнамеряваше да живее с нея след сватбата й.

Баща й беше много болен, смъртно болен, а тя не го знаеше. Съзнаваше, че надали би могла да му е от помощ след онова, което беше преживяла след катастрофата, но непрекъснато си повтаряше, че е трябвало да бъде до него, да не го оставя сам.