Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 170

Тя навлажни устни и протегна ръце. В гласа й прозвучаха едновременно съмнение и молба:

— Рейнолд…

Той коленичи пред леглото, посегна към ръката й и я притисна до устните си. Със затворени очи и сведена глава обърна дланите й към лицето си и горещият му, влажен език започна да милва чувствителната им кожа. Анжелика потръпна от неизпитвана досега сладост и тялото й се устреми към неговото, докато челото й се докосна до гъстите му коси.

Рейнолд сложи ръце на коленете й, все още обути в черни копринени чорапи, разтвори ги и се намести между краката й. Наведе се и зацелува коленете й, после плъзна език по тъмносиния жартиер. Едновременно с това ръцете му обхванаха тънката й талия, помилваха копринената кожа на корема й, бедрата и онова, което беше между тях. Без да бързат, устните му следваха пътя на ръцете, докато езикът му си проправи път между нежните руси косъмчета и проникна в най-интимната й същност.

Тази толкова интимна милувка беше безкрайно нежна, предпазлива и в същото време неизбежна при положението, в което се намираше Анжелика. Тя задиша накъсано, после затвори очи и започна тихо да стене, докато устните и езикът му изследваха най-потайните кътчета от тялото й. Докато се носеше на вълните на насладата, тя откри, че плътската любов е нещо прекрасно. Не изпитваше срам, че интимният й женски отвор се е разкрил пред погледа му. Дълбоко в себе си усещаше надигането на гореща, помитаща всичко по пътя си вълна и в същото време някаква напрегната празнота, която очакваше да бъде изпълнена. Нищо друго нямаше значение. Единственото, което искаше, беше той да не престава, докато не я напълни цялата.

И Рейнолд не престана. Властен, точен, възбуждащо опитен, той я галеше и милваше с решителност, която отне и последната искрица от волята й. Ръцете му я обгръщаха, държаха и изследваха едновременно и увеличаваха удоволствието, докато то я заля като огромна вълна, докато сетивата й започнаха да вибрират и тялото й започна да се мята под милувките му като в треска.

Кръвта й пареше и се вълнуваше, ушите й бучаха почти болезнено. Сърцето напираше да изскочи от гърдите й. Кожата й пламтеше, мускулите на корема и бедрата трепереха. Тя мяташе глава наляво и надясно, вкопчваше се с треперещи пръсти в раменете му и с последните остатъци от разума си го пускаше, защото се страхуваше, че му причинява болка.

Обзета от властна потребност да бъде по-близо до него, тя зарови пръсти в гъстата му коса. Приглади гъстите къдрици от слепоочията и челото му, после мушна връхчето на пръста си в ухото му.

Рейнолд простена тихо, улови ръката й и я сложи на рамото си, притисна я силно до себе си, за да я усети цялата. Зарови лице между твърдите й гърди и ги зацелува като умиращ от жажда. После протегна ръце, зарови ги в косите й и притегли влажните й, разтворени устни към устата си. Мушна езика си навътре, за да се наслади на сладостта на възбудата й и да усети копринената мекота на езика й, засмука го и я притисна още по-силно до коравите си гърди.