Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 171

Пулсиращият върху корема й член я възбуди още повече. Тя се надигна срещу него и за миг застина неподвижна, за да се наслади на твърдостта и силата му. Погледна го и зачака, готова да го приеме в себе си.

Рейнолд целуваше чувствителните ъгълчета на устата й, милваше с устни слепоочията и копринените й ресници, езикът му облиза солените следи от сълзете й. С тих, предрезгавял глас каза:

— Отвори очи, Анжелика. Погледни ме.

Това беше толкова трудно! Ако отвореше очи, щеше да му разкрие душата си. Ресниците й затрепериха от напрежение, после се вдигнаха внимателно. Очите й бяха две тъмносини езера, изпълнени с желание и в тях грееше такава любов, че зениците блещукаха черни и бездънни. Неговият поглед издаваше дълбок, болезнен копнеж.

Гърдите му се повдигнаха мъчително, той пое дълбоко въздух и проговори:

— Обичам те, ангеле мой.

Радостта, която тези думи събудиха в сърцето й, заличи всички други мисли и тя срещна безстрашно погледа му.

— И аз теб, дяволе мой — отговори едва чуто тя.

Лицето му издаде дива радост от това признание, ръцете му я притиснаха до болка.

— Тогава ме приеми в себе си, ако си готова. Всичко ще бъде, както искаш ти.

Анжелика нямаше нужда от повече думи. Ръцете й се плъзнаха по коравия, мускулест гръб, помилваха хълбоците му, обхванаха болезнено пулсиращия му член и го насочиха към слабините й. Когато усети, че той е готов, Анжелика се притисна толкова силно до него, че набъбналата й плът бе пронизана от мощен, горещ тласък. Тя изпъшка тихо и го пое още по-дълбоко в себе си, усети как утробата й запулсира и се стегна, за да му достави още по-голямо удоволствие.

Рейнолд пое дълбоко въздух и реагира на колебливите й движения, като започна да се движи в постоянен, равномерен ритъм, подобен на биенето на силното му мъжко сърце. Той я изпълни докрай, разтегна я, направи всичко, за да й даде удоволствие. Двамата потънаха в дълбините на насладата, кожата им овлажня, крайниците им затрепериха. И двамата не бяха на себе си. Пропадаха и се издигаха отново, поемаха жадно въздух, носеха се към непознат досега връх.

Изведнъж ги заля вълната на екстаза и двамата усетиха безкрайно блаженство и в същото време отчаян копнеж за още по-пълно сливане. Продължиха да се любят, сменяха местата си, стенеха задавено, прегръщаха се до болка в отчаян опит да прогонят и последните съмнения, които засенчваха любовта им.

Рейнолд я вдигна нависоко, после я хвърли по гръб и се наведе над нея. Анжелика извика задавено, обзета от неизпитвана досега радост. След минута той се претърколи по гръб, загърна и двамата в златния водопад на косите й и я притегли към пулсиращия си член, за да я изпълни отново.

Анжелика никога не беше преживявала този див екстаз на отдаването и сега се наслаждаваше без задръжки на първичната му сила, която я заливаше като порой. Двамата бяха станали едно цяло, уста в уста, с преплетени крайници, със слети тела. Стопиха се и последните остатъци от отчуждението, изчезнаха тъмните подозрения. Анжелика дишаше тежко и се отдаваше с душа и тяло на всички нови усещания.