Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 172

Рейнолд промени отново позата, положи я на тясното легло, проникна мощно в нея и могъщите му тласъци предизвикаха мощна експлозия в утробата й. Анжелика се надигна насреща му и му отговори с цялата си страст. Рейнолд й даваше всичко, от което се нуждаеше. Опрян с две ръце на рамката на леглото, той се движеше в някакво сладко безумие, загледан в пламтящото й лице, и всеки тласък усилваше до непоносимост бурята, която бушуваше в телата им.

Анжелика не преставаше да се възхищава на това всепоглъщащо великолепие, на тази прекрасна буря, която преодоляваше всеки страх, прогонваше надалеч всяка разумна мисъл и създаваше помежду им физическа връзка, толкова здрава, че беше в състояние да преодолее и най-тежката душевна раздяла. Изненадващо, искрящо, могъщо, това чувство я завладя без остатък и тя му даде всичко, което можеше да даде, предложи му всяко зрънце любов, което беше покълнало в душата й.

С последен силен тласък Рейнолд завърши съвършеното им сливане. Двамата се предадоха на могъщото чувство, вкопчиха се един в друг и се оставиха на течението. Никой не забеляза кога дойде мигът, в който всичко свърши и двамата отново се разделиха на мъж и жена, на две отделни личности.

Рейнолд се отдели от нея, полегна на една страна и притегли главата й на рамото си. Меката светлина на лампата потапяше кожата й в жълти и златни, розови и прасковени, бронзови и бледозелени вълни. Пламъчето играеше в грейналите й от радост очи. Двамата лежаха дълго на тясната кушетка, погълнати един от друг и от непреходността на мига.

По някое време Анжелика усети как тялото й се сковава, защото положението, в което лежеше, беше много неудобно, но не посмя да се помръдне. Изведнъж усети лека неловкост от предложението на Рейнолд да се венчаят втори път. Защо беше проявил такава готовност? Очевидно не му беше неприятно, да, дори гореше от желание да направи всичко, за да я види щастлива. И въпреки това смени темата, преди да обсъдят по-подробно как ще стане венчавката. Сега това й се стори повече от странно.

Сватба в „Боньор“. Без съмнение, никой не би желал да се вдига излишен шум, пък и така подобаваше на събитие, което трябваше да бъде просто потвърждение на вече сключен брак. Тя не искаше цяла тълпа любопитни гости и украсени с гирлянди салони, нямаше намерение да си шие нова рокля и да седи начело на богата трапеза. Все още беше в траур и подобно празненство щеше да бъде освен всичко друго и неприлично. И досега й ставаше неприятно, като си припомнеше за подготвената от баща й разкошна сватба.

Анжелика се запита какво ли щеше да си помисли баща й, ако можеше да я види, щеше ли да се зарадва или да се ядоса. Сигурно щеше да изпита страх, защото я обичаше, макар и по свой начин, и щеше да се разтревожи, че тя е станала жена на врага му. Може би беше добре, че никога нямаше да го узнае.