Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 169

Анжелика искаше да му вярва и този път не намери причини да се усъмни в думите му. Погледът й се плъзна с болезнено удоволствие по очертанията на лицето му, макар че избягна смарагдовозеления огън на очите му. Дълбоко в нея се надигна диво желание и червенината, която заля бузите й, не беше нито от гняв, нито от смущение.

Чувстваше се прекрасно в голотата си, макар че намираше външния си вид повече от скандален с тези черни обици, с черните копринени чорапи и избродираните с розички жартиери. Искаше да види и него гол и изпълнен с желание.

Тя протегна ръце, зарови пръсти в къдравите косъмчета, които покриваха мускулестия гръден кош, после докосна медноцветните връхчета на гърдите му. Лекото съскане, с което дъхът излезе от устните му, я възбуди още повече и тя продължи да описва кръгове около зърната.

— Почакай — прошепна Рейнолд и дълбокият му глас беше като милувка. Той се надигна и впи поглед в лицето й. Анжелика усети как очите му се плъзнаха по стройния й врат, по закръглените гърди и съвършено оформените хълбоци. Без да бърза, той сложи ръка върху колана на панталона си.

Никога преди това не го беше наблюдавала как се съблича. Той идваше при нея гол в мрака, а ако не се беше съблякъл, тя извръщаше плахо глава, за да му остави поне малко интимна сфера. Ресниците й затрепкаха и тя преглътна мъчително, но не отмести очи. Пулсът й се ускори, когато разбра, че това не е необходимо, защото интересът й не го смути. Онова, което изпитваше към външния му вид, беше повече от интерес, призна пред себе си тя с желанието да бъде честна докрай. Беше омагьосана от възможността най-после да види тялото му.

Лека усмивка заигра по устните му и движенията му станаха още по-бавни. Той я наблюдаваше внимателно и очите му святкаха изкусително. Отвори панталона си, разкопча бързо редицата копченца. Оказа се, че под панталона носи ленени долни гащи, чиято предница се прехвърляше. Без да се колебае, той ги разтвори и Анжелика можа да се наслади на твърдия плосък корем и на тясната окосмена ивица, която се разширяваше надолу. Най-после той свали панталона и долните гащи с едно-единствено гъвкаво движение.

Великолепен в голотата си, той захвърли дрехите си и се обърна към нея. Когато застана пред леглото, склони глава и отпусна рамене. Веселието изчезна от погледа му и отстъпи място на напрегнато внимание. Кожата му потъмня.

Гъвкав, силен и мъжествен, той изглеждаше наистина прекрасно. Тялото му беше със съвършени пропорции, мускулите бяха великолепно оформени, кръвта пулсираше мощно във вените му. Очевидно беше работил гол до кръста по полята на „Боньор“ и гърбът му беше станал бронзов от слънцето, а разделителната линия между горната и долната част на корпуса подчертаваше още повече съвършената му фигура. Анжелика го възприе като митично същество с две лица — наполовина кипящ от сила обитател на горещия ден и наполовина неземен дух от лунната нощ. Гордо изправеният му мъжки орган изглеждаше копринено мек, изкушаващ, но и чужд — от него се излъчваше някаква заплаха. Анжелика усети не само как стомахът й се сви на топка, но и как цялата се превърна в кълбо от нерви.