Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 168

Но не стана нужда да каже нещо. Рейнолд беше толкова близо до нея, че тя трябваше само да сведе поглед, за да види твърдата извивка на устните му, за да усети близостта му. Рейнолд я погледна сериозно, свали ръката си от талията й, обхвана лицето й и притегли устните й към своите.

Дрехи, защо носеха толкова много дрехи… Те ги подлудяваха с тежестта и броя си, лепяха се по телата им или се издуваха като балони, а възелът на вратовръзката, упоритите кукички и копченца и здравите шевове затрудняваха и проточваха събличането до безкрайност. Рейнолд обаче го превърна в игра: свали ръкава от лакътя й и притисна устни в свивката, за всяка откопчана кукичка на корсета поиска за награда по една целувка, после проследи с устни пътя, по който сваляше ризата й.

Той прокле откривателя на дългите дамски гащи и й обеща всички удоволствия на света, ако за в бъдеще се откаже от тях. След като свали обувките от крачетата й, нямаше търпение да се занимава тепърва с чорапите и жартиерите, а се наведе над нея, за да я вземе на ръце и да я отнесе в леглото.

— Недей! — извика сърдито Анжелика. — Раната ти ще се отвори и какво ще правим тогава? Мога да отида и сама.

— Заднешком? — попита дяволито той и без да чака отговор, скочи от стола, привлече я към гърдите си, завладя устните й и внимателно я поведе към невидимата цел.

Изведнъж Анжелика усети как нещо твърдо се удари в коляното й и извика изненадано. До стената на тоалетната стаичка стоеше ниска, тясна кушетка. Стресната, тя се остави Рейнолд да я хвърли на мекия матрак.

Мъжът й коленичи пред нея и заговори развеселено и в същото време безкрайно искрено:

— Още в Ню Орлиънс си мечтаех да те видя на това тясно легло. Фантазирах си какво ще направя с теб и как ще реагираш ти и това ми помогна да не загубя разума си, докато се опитвах да поспя в студеното ти легло.

— Значи още тогава ме… желаеше? — попита тя и сърцето й направи огромен скок. Твърдите му длани помилваха бедрата й и меко, но решително очертаха линията на хълбоците й.

— Пожелах те от мига, в който те видях. Повярвай, желанието ми нямаше нищо общо с „Боньор“ или с баща ти. Всеки път, когато се събуждам и те виждам до мен в леглото, всеки път, когато те наблюдавам как четкаш косата си или седиш насреща ми на масата в трапезарията, когато те виждам да се качваш по стълбата или да прекосяваш стаята, когато гледам как се усмихваш, как се мръщиш, прозяваш се или кихаш, усещам, че те желая все повече. Ти изпълваш мислите ми, когато съм буден, и се разхождаш гола в сънищата ми. Ако дойде време, в което да не мога да те имам, бавно, но сигурно ще полудея, кълна се в това.