Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 149

— Мадам Парнел, за мен е истинска радост да ви видя отново. Съжалявам, че са ви оставили да седите в тъмното. Не мога да позволя това. Почакайте само за миг, ще отворя другата врата, за да влезе светлина.

— За бога, детето ми, не си правете труда — прозвуча в полумрака добре познатият дрезгав глас. — Светло или тъмно за мен е все едно.

Нещо в гласа на жената, леко треперене или мрачно примирение, накара Анжелика да вдигне стреснато глава. Тя се обърна и замръзна на мястото си.

Шумната, пълна, шикозно облечена жена с боядисана коса вече не съществуваше. На нейно място седеше тънка, дори мършава твар със сива коса и грозни червени белези по лицето. И най-страшното — с бяла превръзка на очите.

Мадам Парнел не беше сама. До нея седеше тромава млада жена с блестящи черни очи и войнствено вирната брадичка. Тя държеше ръката на възрастната жена и лицето й беше мрачно като на булдог.

Мадам Парнел се усмихна разбиращо.

— Знам, че сте шокирана, скъпа моя, и ви разбирам. Изглеждам ужасно, знам, макар че племенницата ми Гуси твърди друго. Но аз съм дошла, защото ме беше страх за вас. Чух, че при катастрофата сте била тежко ранена и че Рейнолд Хардън ви е отвел в дома си. Исках лично да се убедя, че сте добре. Слава богу, гласът ви прозвуча, сякаш всичко е наред.

Загрижеността на тази жена, която й беше почти непозната, стопли сърцето на Анжелика. Постара се гласът й да звучи весело и заговори:

— Ударих си главата, но вече съм напълно възстановена.

Сляпата жена въздъхна облекчено.

— Това е чудесно. Освен това ми казаха, че сте омъжена. Толкова се радвам за вас. Докато лежах полумъртва, затворена в черен мрак, непрекъснато си мислех, че онова, което ме сполетя, е божия присъда. Ако си бях лежала кротко в собственото легло, както подобава на почтена жена, вместо да се промъквам към вашата кабина, нямаше да се озова в близост до врящата пара и да се изгоря. Щях само да се понамокря и толкова.

— Били сте на път към моята кабина? — попита учудено Анжелика и продължи с променен глас: — Не ви разбирам.

— Така ли? О, малката ми! Рейнолд ще побеснее от гняв, но в момента ми е все едно. Онова, което беше замислил, беше ужасно. Знаех го още тогава, но имах голям дълг към него и той предложи да ми го опрости, ако му окажа тази малка услуга. Реших, че си струва, особено след като ми се удаде случай да поговоря с вас. Съчувствах на Рейнолд, а още повече на майка му и на Дебора.

— Какво точно трябваше да направите за Рейнолд? — попита тихо Анжелика.

— Аз… о, звучи толкова скандално, когато трябва да го облека в думи. Но не исках да ви сторя зло, повярвайте! Нямаше да се замеся в тази работа, ако не се познавах с баща ви. Рейнолд ме увери, че неправдата, която ще извършим, е единственият път към поправяне на много по-голямо зло. Освен това младежът, с когото пътувахте, не проявяваше към вас уважението, дължимо на една бъдеща съпруга.

— Моля ви, мадам Парнел.

Старата дама попипа нервно деколтето на роклята си. Жената, която седеше до нея и която тя бе нарекла своя племенница, бръкна в овехтялата си ръчна чанта, извади носна кърпичка и я мушна в треперещата ръка на леля си. Мадам Парнел избърса носа си и прокара пръсти по превръзката на очите си, по-скоро по навик, отколкото по необходимост.