Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 151

— Разбира се, скъпа — обърна се към племенницата си тя и вирна гордо брадичка — жест, който би изглеждал комичен, ако не бяха будещите съчувствие превързани очи. Фалшивото достойнство обаче изчезна също така бързо, както се беше появило, когато тя се обърна в посоката, от която идваше гласът на Анжелика: — Много съжалявам, мила, наистина. Помолете Рейнолд да ми прости. Може би и вие ще му простите, защото в края на краищата всичко се обърна на добре, нали?

— Така е — прошепна с пресекващ глас Анжелика. — Мисля, че няма за какво да се тревожите. Всичко е нормално.

Какво друго можеше да каже? Нямаше смисъл да обяснява на сляпата жена, че резултатът от заговора, в който беше участвала, е истинска катастрофа.

Без да погледне свекърва си, Анжелика придружи гостите си до вратата. Остана на входа, докато племенницата на мадам Парнел качи леля си в простата кола и с опитни ръце подкара коня надолу по входната алея.

Анжелика не забеляза, че мадам Дюло е пристъпила зад нея, и се стресна до смърт от гласа й.

— Човек трябва да се научи да се противопоставя на угризенията на съвестта. Обикновено те носят повече вреда, отколкото полза.

— Чули сте всичко — установи Анжелика, без да изпитва изненада.

Изражението на свекърва й беше неразгадаемо, само бръчиците в ъгълчетата на очите издаваха обзелото я напрежение.

— Тъкмо подреждах рози във вазата на масата за обед. Вратата между трапезарията и задния салон беше открехната.

Анжелика въздъхна примирено.

— Сигурна съм че мадам Парнел е дошла с най-добри намерения.

— Винаги така правят — възрази тихо мадам Дюло и я погледна в лицето. — Тъкмо смятах да подредя наново шкафа с бельото и платовете. Имате ли желание да ми помогнете?

Анжелика не знаеше дали това е опит за подкуп или за помирение. Всъщност, какво значение имаше, след като не можеше да му се противопостави…

— С удоволствие — отговори тя, обърна се рязко и влезе в къщата.

Шкафът за бельо се оказа огромен гардероб от кипарисово дърво, който заемаше почти цялата задна стена на обитаваната от мадам Дюло спалня. Предстоеше основна инспекция.

Шкафът изглеждаше бездънен. Анжелика и повиканите набързо прислужнички извадиха цели планини от ленени кърпи, калъфки за възглавници и чаршафи, повечето с монограм или бели и пъстри бродерии. Последваха ги огромни купчини фино изтъкани кърпи за ръце, покривки за маса от дамаска или жакард, предназначени както за малките салонни масички, така и за огромните банкетни маси. Към всяка покривка имаше подходящи салфетки. В едно чекмедже бяха платовете: тънък лен и памук за мъжки ризи, батиста за кърпички и дамско бельо, дори мек бархет за бебешки пелени. В тази къща имаше всичко.

Анжелика и момичетата натрупаха бельото на голямото легло, после започнаха да разгъват всяка вещ и да я преглеждат за дупки, петна и разшити шевове. Нещата, които се нуждаеха от поправка, се оставяха настрана, другите отново се сгъваха и се подаваха на мадам Дюло, която ги сравняваше със списъка си и ги поставяше по местата им в шкафа. В една кошница бяха приготвени пръчици от сандалово дърво, които господарката на дома поставяше между бельото, за да ухае на хубаво и да не го нападат насекоми.