Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 148

Анжелика засенчи очите си с ръка и попита, за да промени темата:

— Да не се е случило нещо в къщата? Имате ли нужда от мен?

Икономката се удари с ръка по челото.

— О, мамзел, за малко да забравя! Имате посещение.

Безкрайните посещения бяха започнали да й омръзват. Както и леля й в Начез, дамите на „Боньор“ прекарваха много време в посрещане на гости и в ходене по гости. Тези взаимни визити се извършваха в най-различна форма, като се започне с така нареченото модно посещение, при което дамата оставяше само картичката си, и се стигне до формалното посещение, което траеше точно половин час и при което се поднасяха освежителни напитки. Освен това имаше неформални посещения между членовете на едно семейство и близките приятели, които можеха да продължат цял следобед или дори няколко дни. Тази практика служеше за подновяване и заздравяване на семейните и приятелските връзки. Освен това по този начин всички се информираха взаимно за събитията в околностите.

Пристигането на новата снаха в „Боньор“ беше достатъчно да привлече неизброими гости, а фактът, че невестата е дъщеря на мъжа, спечелил „Боньор“ на карти, доведе до истински наплив от посетители.

Повечето дами, които им гостуваха, нямаха никакво намерение да привлекат Анжелика в своя кръг. Те идваха заради мадам и мадмоазел Дюло. Разбира се, очакваха, да, дори изискваха да видят снахата, но почти не разговаряха с нея. Искаха да я огледат, да преценят достойна ли е за съпруга на Рейнолд Хардън, а после на спокойствие да обсъдят грешките и слабостите й.

— Посещение? За мен? — попита със съмнение в гласа Анжелика.

— Някоя си мадам Парнел — отговори бързо Естел и подаде на господарката си визитна картичка. Беше я хванала само с два пръста, жест, който издаваше пренебрежение към общественото положение на гостенката.

Анжелика погледна смаяно картичката. Мадам Парнел. Това беше жената, с която се запозна на борда на „Кралица Катлийн“. Бивша актриса, позната на баща й от отдавна минали времена. Значи дамата беше оцеляла. Но откъде, за бога, беше узнала, че Анжелика е в „Боньор“?

Младата жена стана и приглади полите си. Погледна замислено Естел и попита:

— Къде я въведохте?

— В задния салон, мамзел. Това ми се стори най-разумно.

— Права сте. Веднага ще отида при нея. Дали ще можете да ни поднесете кафе и нещо за хапване?

Естел кимна, но когато Анжелика се запъти към къщата, погледна след нея със смръщено чело.

„Боньор“ разполагаше с двоен салон, дълго помещение, разделено на две части с плъзгаща се врата. Предният салон беше по-голям и по-официален, място, където се посрещаха по-важните гости. Задният салон не беше толкова изискан, но дамите на дома се чувстваха там много по-уютно. Те обичаха да четат там на хладина, да шият и да разговарят. По това време на деня вратите бяха затворени, за да не влиза слънцето, и помещението беше хладно и мрачно.

Анжелика влезе откъм галерията, остави вратата отворена и хвърли книгата, която носеше, на малка масичка до вратата.