Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 150

— Ето как стана — продължи задавено тя. — Моята задача беше да вляза в кабината ви и да ви заваря насаме с Рейнолд. Надявахме се наоколо да няма никой, тъй като беше вече късно, а Рейнолд каза, че ще подкупи камериерката на дамите, за да си намери друго занимание. Аз трябваше да отворя вратата на кабината ви и ужасено да се развикам, че е неприлично да оставате насаме с мъж, който не ви е роднина.

Тя млъкна за миг и племенницата помилва утешително рамото й със загрубялата си от работа ръка.

— Няма нужда да продължаваш, лельо Дороти.

— Напротив — изхълца мадам Парнел. — Важно е да довърша. Рейнолд не искаше да разруши доброто ви име. Той ме увери, че веднага и по всички правила ще помоли за ръката ви, и очевидно е постъпил точно така. Той каза… каза, че по никакъв начин няма да ви причини болка, че ще ви бъде добър съпруг, че винаги ще се отнася с вас като истински джентълмен. О, господи! — Тя се залюля напред-назад и отново захълца. — Той е толкова красив мъж, а и изглеждаше завладян от вашата красота. Знам, че първоначалното му намерение беше да си върне плантацията, която Крю му отне, но после се е влюбил във вас и… Затова си помислих, че дори и да ви кажа истината, тя няма да бъде толкова важна за вас.

Въпроси, писъци и още въпроси образуваха грамадна буца в гърлото на Анжелика и тя преглътна мъчително, за да я прогони. В този момент се появи Естел с табла в ръка.

Непосредствено след нея в салона влезе мадам Дюло. Погледът й издаваше скептичност, дори пренебрежение. Анжелика погледна по-внимателно посетителките и за първи път осъзна, че мадам Парнел и племенницата й са облечени в прости памучни рокли и носят обикновени сламени шапки без панделки, типични за жените от низшите слоеве.

Какво беше станало с накитите и изисканите тоалети на бившата артистка? Дали беше изгубила всичко при експлозията? Или външността й е била лъжлива, също като уверенията в приятелство, които излизаха от устата й?

Усмивката, с която майката на Рейнолд изгледа двете жени, беше хладна, поздравът й снизходителен.

— Радвам се да се запозная с приятелите на Анжелика — продължи бавно тя. — Наблизо ли живеете?

Отговори племенницата и гласът й издаваше трудно сдържан гняв:

— Леля ми се познава със сина ви, мадам. Жена му е почти непозната за нас. Не знам защо се интересувате къде живеем, но мъжът ми и аз имаме къща по-надолу по течението на реката, а леля се настани при нас.

— Разбирам. — Мадам Дюло се огледа и си избра място точно зад масичката, на която Естел остави таблата с кафето. Тя посегна към сребърната кана и попита: — Желаят ли дамите кафе?

Племенницата на мадам Парнел скочи от мястото си.

— Не, благодаря. Леля каза всичко, което имаше да каже. Най-добре е да си тръгваме.

Бившата актриса се изпъчи с цялото й останало достойнство.