Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 143

Имаше и друго.

Тази сутрин на няколко пъти я изненада да го наблюдава. Погледът й събуди в душата му същите подозрения като шумът от стъпки в тъмна уличка. Първият му порив беше да извади шпагата си.

Опасността беше многолика и той се беше научил да разпознава повечето й форми. Инстинктът му подсказваше, че Анжелика представлява нов вид опасност, макар че мозъкът му отказваше да го възприеме.

Какво ставаше с нея? Дали обмисляше плановете си за отмъщение? Дали вече беше започнала да му отмъщава?

Това беше много вероятно. Тя беше реагирала на признанието му различно от очакванията му. Пристъпи на ярост, сълзи или дори студено презрение: той беше подготвен за тези реакции и знаеше как да се справи с тях.

Вместо това тя даде израз на болката и гнева си, каза му мнението си за методите му и моралните му ценности, а после се примири със съдбата си. Не го заплаши да анулира брака, нито веднъж не спомена, че би могла да го прогони от „Боньор“, не предприе и най-малкия опит да постави под въпрос съпружеските му права. Усмихваше се, отнасяше се учтиво с него и поднасяше устата си за целувка.

Ако беше самодоволен и уверен в себе си, за какъвто очевидно го смяташе тя, той щеше да сметне, че нещата са уредени и че оттук нататък всичко ще върви гладко. Но той не беше такъв. И не мислеше така.

Анжелика не му позволяваше да надникне в сърцето и в мислите й, изключваше го от своя свят. А зад стената, която бе издигнала около най-интимната си същност, ковеше планове за отмъщение с дяволското спокойствие, присъщо на жените. Рейнолд го знаеше, усещаше го. Каквото и да замисляше тя, той трябваше да се подготви колкото се може по-добре.

Но щом още отсега жадуваше за отмъщение, какво ли щеше да направи, когато узнаеше, че и баща й, и Едингтън са живи и здрави? Не му се искаше дори да мисли за това.

Една толкова интимна неприятелка, това беше последното, което бе очаквал.

Битката предстоеше. Сигурно щеше да се радва, ако излезеше жив от нея. А ако загинеше, е, надали имаше друг човек, на когото би се предал с такава готовност като на Анжелика.

Изненада се, че едва сега осъзнава напълно този факт.

Нечия сянка падна през отворената врата и се простря чак до мястото, където беше застанал Рейнолд. Майкъл се появи на прага, спря за миг, за да свикне с полумрака, после закрачи бавно към приятеля си.

— Защо си се скрил тук? — попита развеселено той. — Всъщност трябва да кажа, че те разбирам.

— Имах нужда от кратко усамотяване.

Усмивката на Майкъл изчезна.

— Да си отида ли? Видях те да влизаш в обора и си казах, че не е лошо да разменим няколко думи насаме. Ако ти преча, веднага ще се оттегля.

Рейнолд въздъхна, прокара пръсти през косата си, после притисна тила си.

— Ти си винаги добре дошъл и го знаеш, иначе нямаше да си с нас в „Боньор“. За какво става дума?

Майкъл очевидно се чувстваше неловко. Той обърна гръб на приятеля си, пристъпи към един празен бокс, облегна се на стената и скри ръце в джобовете на панталона си. Впери поглед във върховете на обувките си, после рязко вдигна глава и изгледа решително събеседника си.