Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 144

— Исках… — Той спря за миг, пое дълбоко въздух и започна отново: — Исках разрешението ти да ухажвам Дебора.

Рейнолд беше очаквал какво ли не, като се започне от поучения за задълженията на съпруга и се стигне до съобщението, че Майкъл ще се върне със следващия параход в Ню Орлиънс. Тази молба обаче не беше предвидил. Изненадата и подозрението придадоха рязък тон на гласа му:

— Защо?

— Познавам сестра ти, откакто беше малко момиче, видях я как израства и се превръща в прекрасна млада жена. През цялото време бях убеден, че нямам никакъв шанс. Семейството ти беше по-високопоставено от моето. Освен това мосю Дюло вероятно е имал свои планове за бъдещето й.

— Той се опита да й намери съпруг — възрази сухо Рейнолд, — но Дебора му заяви, че при нея тези номера не минават.

— Тя знае какво иска — отговори с мека усмивка Майкъл. — Смятах, че в сравнение с брат си ме намира ленив и лишен от честолюбие. Бях достатъчно добър, за да я науча да танцува валс или да се упражнява във флиртуване, но нищо повече. В последно време обаче стигнах до извода, по-точно Анжелика е стигнала до извода, че все пак имам някакви шансове.

— Анжелика значи — повтори мрачно Рейнолд. Струваше му големи усилия да остане равнодушен при споменаването на името й.

— Тя беше много мила и изслуша с готовност всичките ми проблеми и съмнения.

— Сигурен съм, че го е направила. Тя е олицетворение на дружелюбието.

Майкъл смръщи чело, сведе глава, но после отново погледна приятеля си право в очите.

— За бога, Рейнолд, не мога да те позная! Смятах, че ще се зарадваш да чуеш, че съм омагьосан от сестра ти, все едно искаш ли ме за зет или не.

— Мисля, че би ми било приятно да станеш мой зет — отговори тихо Рейнолд. — За съжаление не съм сигурен дали ухажването на сестра ми не е просто претекст, за да останеш по-дълго в близост до жена ми. Особено след като си я избрал за съветник по любовните въпроси.

Майкъл се изправи в целия си ръст. Лицето му пламна от нахлулата кръв и маслинената му кожа сякаш посивя. Устните му се опънаха в тънка линия.

— Стига толкова — проговори студено той. — Назови ми секундантите си. Още утре ще се дуелираме.

— Не.

— Да смятам ли, че отказваш, защото си ми приятел? — попита горчиво Майкъл.

— Не, просто в момента изпитвам отвращение към всяко по-голямо напрежение. Освен това съм сигурен, че и най-малката рана, нанесена ти от моята ръка, ще те направи герой и достоен за съчувствие, а аз отново ще бъда в ролята на негодника.

— А ако ти си този, който получи рана? — попита злобно Майкъл.

Рейнолд поклати глава.

— Тогава ще кажат, че съм получил онова, което заслужавам. Това важи и за двете дами, и за защитника им. — Той помълча малко и добави: — И в двата случая ще загубя аз. Затова отказвам да приема предизвикателството.

— Само те е страх, че ревността ще те заслепи дотолкова, че да ме раниш сериозно — обвини го Майкъл и вдигна юмрук.