Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 141

Бащата на Жерар и самият Жерар последвали примера на Пиер. Планирали, обмисляли и работели по ризи заедно с простите селяни, за да построят нещо трайно, за векове. Това, че мястото, за чието усъвършенстване бяха вложили труда си поколения, бе загубено при игра на карти, беше наистина нечувано.

Рейнолд обърна глава към жена си и забеляза, че тя го наблюдава. Лицето й беше сериозно, в погледа й се четяха тъгата и скромността на мадона. Даже да имаше чувството, че си идва в къщи, че е законен собственик на това прекрасно място, тя беше достатъчно учтива да го скрие.

Учтивостта и изискванията на доброто възпитание й позволиха да преживее без сътресения първия си час в новия дом. Рейнолд знаеше, че жена му не е студенокръвна, не е и повърхностна, защото усещаше колко е напрегната и как трепери вътрешно, докато той я водеше от полските работници към занаятчиите и чираците им, докато й представяше прислужниците в къщата, момчетата и момичетата от кухнята и градината и най-накрая иконома, камериерката на майка й и готвачката. Анжелика трепереше от напрежение, но завладя от първия миг сърцата на прислужниците, защото се усмихваше и удостои всеки с любезен поздрав и намери правилен отговор на всяка забележка.

Маргарет Дюло беше застанала пред входната врата, за да посрещне последна новата си снаха. Дебора изтича напред, прегърна майка си и застана до нея. Докато чакаха, през цялото време шепнеше нещо в ухото й. Когато Рейнолд и жена му застанаха пред тях, погледите на двете жени издаваха подозрителна бдителност.

— „Боньор“ ви посреща с добре дошла — проговори меко Маргарет Дюло и това учтиво, безлично изречение не издаваше особено въодушевление. — Надявам се, че новият ви дом ще ви хареса.

Анжелика се усмихна, но това беше само механично движение на устните.

— Много сте мила — отговори учтиво тя, без да дава израз на чувствата си.

Маргарет вдигна вежди.

— Веднага съм готова да ви предам ключовете, но ми казаха, че сте била болна, а и пътуването вероятно ви е изтощило. Затова не бих желала да ви товаря допълнително с отговорността за такова голямо имение.

— Напълно сте права — отговори със съвършено спокойствие Анжелика. — Сигурна съм, че след няколко дни ще бъда много по-добре. Мисля, че тогава ще успеем да уредим тези неща без излишен шум и церемонии.

Рейнолд се вслушваше внимателно в учтивата размяна на думи и по гърба му лазеха студени тръпки. Веднага щом стана възможно да се намеси, той поведе жена си към крилото, в което бяха личните му покои, състоящи се от спалня, тоалетна стая и салон. Остави я да надзирава разопаковането на багажа и изчезна в обора.

Дългото, ниско помещение ухаеше на сено и коне. Рейнолд смръщи нос от хапещата миризма на амоняк, застана насред пътеката и си отбеляза, че трябва да поговори сериозно с ратаите за онова, което ще ги сполети, ако не почистват боксовете редовно и основно.

Спокойствието на обора се пренесе и върху него. Чу цвиленето на един кон, който се радваше на порцията овес, долови пръхтенето на друг, свел глава над ведрото с вода. Не чу само приближаването на една от домашните котки.