Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 145

— Боя се, че ще се изкуша, това е вярно. Ако го направя, почтеността изисква ти да ми отговориш със същото. Много ме е страх, че изкушението да ме убиеш и да направиш Анжелика вдовица е твърде голямо за теб.

— Ясно ми е, че имам същите права като теб — гласеше скованият отговор. След това обаче тонът на Майкъл се промени: — Всичко това са глупости, нали? Имам чувството, че най-много те е страх Анжелика да не присъства на дуела и да не види как убиваш. Нали така стана в Ню Орлиънс, когато прободе един от типовете, дето те нападнаха. Мисля, че предпочиташ тя да не вижда в теб негодника, който я отвращава с грубостта и жестокостта си.

— Ти май твърдиш, че съм влюбен в жена си? — попита хапливо Рейнолд. — Каква клевета! Или още по-лошо, какво кощунство! Може би дори трагично. Или комично? По-скоро второто, макар че никак не ми е до смях.

— И на мен — отговори сърдито Майкъл. — Щом знаеш какво е, разкажи го първо на Анжелика. И на нея не й е до смях.

С тези думи той се обърна рязко и излезе от обора.

Рейнолд стоя дълго загледан след него, размишлявайки за смъртта, дуелите и честолюбивите импулси. Замисли се за отмъщението и за това колко лесно беше мъжете да се настроят едни срещу други. В тази връзка се опита да разгадае природата на жените и техните отчасти почтени, отчасти убийствени наклонности.

Дали Анжелика вече беше намерила начин да избяга от него? Дали с нежни думи беше насъскала Майкъл срещу съпруга си с надеждата да го види мъртъв? За да направи това, тя трябваше да познава мотивите и чувствата на мъжа си, както ги познаваше той. Или още по-добре.

Не. Тя не притежаваше тази интуиция. Не беше и отмъстителна. Или може би все пак?

Не можеше да го мрази чак толкова. Или?

Рейнолд се обърна към стената и от гърлото му се изтръгна задавен вик. Вдигна ръка и удари с все сила дървения стълб, на който се беше облегнал. Дървото сякаш простена и Рейнолд притисна първо юмрук, после и горещото си чело към коравата повърхност, преди да затвори отчаяно очи.

16

— Защо седите съвсем сама тук и не се захванете с нещо полезно, мамзел?

Естел стоеше на алеята, опряла ръце на хълбоците си, скривайки загрижеността си зад войнствено изражение.

Анжелика, която почиваше в удобен стол от тиково дърво в една беседка с рози, се надигна бързо и посегна към книгата, паднала в скута й. Опита се да се усмихне и отговори:

— Чета. Какво друго бих могла да правя?

— Много добре знаете — отговори укорно икономката. — Трябва да обсъдите менюто с готвачката, а после да поговорите с градинаря какъв зеленчук да насади. Не е лошо да проверите в млекарницата дали правят маслото по ваш вкус. Можете да наредите на прислужничките да почистят в салона и да избършат прахта, а калъфите на мебелите да бъдат изнесени на тавана за през лятото. Има толкова много работа в едно имение, само че вие не се интересувате от нея.

Анжелика извърна глава и проследи една пчела, която летеше към напъпилата роза наблизо.

— Свекърва ми се грижи за всичко, и то много добре.