Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 137

Рейнолд я погледна с тъмни, непроницаеми очи, сведе глава и колебливо докосна устните й.

Анжелика затвори очи с въздишка, разтвори устни и позволи на езика му да си пробие път навътре. После вдигна ръце и ги сключи около врата му.

15

В „Боньор“ беше по-красиво от всякога. Целуната от изгряващото слънце, къщата се издигаше като сън от последните утринни мъгли. Листата на дъбовете, които обграждаха входната алея, блестяха от падналата роса. Розите, които се виеха около стройните колони на верандата, кимаха за поздрав с красивите си главички. Сиви и бели гълъби кръжаха над гнездото си и надаваха радостни крясъци.

Рейнолд обичаше това място, обичаше го още от мига, когато то видя за първи път от прозорчето на каретата, с която вторият му баща ги докара тук. Още тогава мястото му се стори омагьосано. Тук царяха богатство и красота, имаше прекрасни неща за ядене и всяко негово желание се изпълняваше.

Солидната квадратна къща изглеждаше величествена, но не и тромава, и в същото време в нея имаше нещо много интимно. Широко стълбище от ръчно изработени тухли водеше към просторно входно антре. Господарите живееха на първия етаж, имаше също и тавански помещения, където обикновено настаняваха гостите. Големият подпокривен етаж беше разширен с галерии, които опасваха къщата от четирите страни и приличаха на веранди. Двукрили врати водеха към първия етаж и към партера и проветряваха всички стаи. Цялата сграда беше построена от кипарисово дърво, отсечено в същата плантация. Мебелите, без да бъдат претрупани и безвкусни, осигуряваха на всички обитатели необходимите удобства. За Рейнолд къщата беше съвършеното олицетворение на думата „дом“. Тя беше най-близо до идеала му от всички къщи, които беше видял досега.

Докато се изкачваше по стълбите към величествената входна врата, той се оглеждаше с одобрение. Дъждът беше престанал още в ранните утринни часове, но входната алея беше осеяна с локви, които сега бяха пълни с весели червеноопашки. Моравата пред къщата и подът на предната галерия бяха обсипани с розови листенца. Няколко прислужници вече събираха изпочупени клони и паднали листа и той заключи, че майка му е станала.

Никой не бе посрещнал малката компания на кея в градчето, което се намираше в близост до плантацията. Разбира се, Рейнолд не очакваше посрещане, защото майка му не беше предупредена за това неочаквано пътуване. Той остави Анжелика и Дебора под закрилата на Естел и Майкъл в едно кафене, заповяда на Тит Жан да се погрижи за багажа, а сам се запъти към „Боньор“. Камериерът се ужаси, когато господарят му нае кон и заяви, че ще измине сам петте мили до плантацията, за да поръча карета и кола за багажа, но Рейнолд не му позволи да се меси. Намерението му беше да поговори с майка си на четири очи.

Тя седеше в дневната, чиито прозорци гледаха към градината. На масичката пред нея имаше табла с кафе, препечена филийка и сварено яйце, но вместо да закусва, тя преглеждаше вестника. Очевидно беше чула, че някой идва, защото вдигна глава веднага щом Рейнолд влезе. Вестникът се плъзна от ръката й и тя скочи от мястото си.