Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 135

— Само съм малко… влажна — промърмори тя. Не можа да каже нищо повече.

Рейнолд я обърна бавно и предпазливо, за да застане с гръб към него. Пръстите му бяха нежни и топли. Мекото докосване беше достатъчно, за да я накара да потрепери от възбуда.

Тази услуга беше невероятно интимна и след нея можеха да се очакват още интимности. Рейнолд сложи ръка на талията й, помилва корема й, после плъзна пръсти към меката заобленост на гърдите й.

Изведнъж в паметта й изникна сцената в една друга мрачна кабина, в друго време, толкова скоро след повторния опит да я прелъстят. И тогава Рейнолд я държеше по същия начин както сега.

Спомени.

Всичко беше ясно. Тя стоеше напълно неподвижна, ужасена, че й е трябвало толкова време, за да разбере.

Както сам беше признал, Рейнолд знаеше коя е тя и защо пътува на „Кралица Катлийн“. Той не беше човек, който разчита на случайността, и сигурно не беше случайност, че онази нощ беше дошъл пред вратата на кабината й.

А тя само беше улеснила развитието на събитията с отчаяната си потребност да се отърве от корсета, с недоволството си от предстоящата сватба, с доверчивостта си. О, да, не биваше да забравя и готовността си да бъде прелъстена, за да се освободи от нежелания годеник.

Рейнолд беше планирал много грижливо прелъстяването й, вероятно още от мига на пристигането си в Начез. Беше решил да я направи своя съпруга, независимо по какъв начин, за да си възвърне „Боньор“.

Велики боже! В гърлото й заседна буца, в очите й запариха сълзи и тя преглътна мъчително. Нямаше да плаче. Не сега. Никога вече.

Толкова много копчета. Нямаха ли край? Роклята й беше отворена до талията, устните му се плъзгаха по раменете й, топлият му дъх галеше шията й. Анжелика усети някакво дърпане на кръста и разбра, че Рейнолд се е заел с връзките на кринолина и фустите.

Какво да прави сега?

Беше съвсем сама. Нямаше никого на този свят, никого освен него. Съдбата беше поискала тя да му даде всичко. Той трябваше само да протегне ръце и вече го получаваше.

Нищо чудно, че така отчаяно се опитваше да я спаси, че беше готов да вложи в оздравяването й толкова лична болка. А тя се гордееше, защото си въобразяваше, че личният интерес към нея е бил поне една от причините. Каква измама!

А след това и нощната венчавка. Какви ли обещания беше дал, какви дарения за църковни покрови и олтари, за да накара свещеника да го венчае за жена, която лежеше в безсъзнание?

Рейнолд беше заложил всичко на една карта. За да отиде толкова далеч, вероятно е бил убеден, че тя няма да живее дълго. Без съмнение е решил, че сватбата е единствената му надежда да си възвърне „Боньор“.

Ако изобщо е имало нощна венчавка. Той знаеше, че баща й вече не е между живите. Кой би могъл да се усъмни в церемонията и да поиска доказателства? Кой имаше пълномощията да поиска правни доказателства, че женитбата е била законна?

Тя можеше да го направи. Сега, в този момент. Трябваше да го попита още след оздравяването си, ако не беше толкова слаба и толкова изпълнена с възхищение към новия си съпруг.