Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 136

Колко приемливо звучаха думите му, колко искрено и успокояващо. Думи, само думи. Поток от обяснения и оправдания, от великодушие и грижа, предназначен да я държи в покорство и зависимост, но и да поддържа доброто й настроение. Ловък, какъвто беше, той бе съумял да каже точно думите, които тя искаше да чуе.

И въпреки това. И въпреки това. Нима той през цялото време не се стараеше да бъде съвършен съпруг?

Когато умелите му пръсти я освободиха от стегнатите фусти, Анжелика въздъхна облекчено. Когато се зае да откопчава корсета й, тя усети как по кожата й пробягаха сладостни тръпки. Рейнолд спря за миг, погали червените ивици, отпечатали се по голата й кожа, после мушна ръка под тънкото бельо. Анжелика въздъхна отново с безкрайно облекчение и даде воля на мислите си.

Рейнолд имаше своите причини да извърши онова, което беше направил. Не можеше да не му го признае. Смъртта на човека, когото беше обичал като свой баща, промяната в начина на живот, с който беше свикнал, загубата на ценното наследство. Всички тези неща го бяха накарали да потърси отмъщение.

Но защо именно тя беше средството за постигане на това отмъщение? Тя не беше сторила зло никому.

Анжелика се отдалечи от тази мисъл, защото й бе хрумнало нещо друго. Ревност. Всички твърдяха, че Рейнолд изгаря от ревност. Господи, колко се лъжеха! Направо ставаха смешни.

Не. Не беше смешно. Тя беше готова да му повярва. Само това беше достатъчно да събуди в душата й потребност да се скрие в някой тъмен ъгъл и да умре от срам.

Не. Нямаше да го направи.

„Можех и да шепна в ухото ти любовни думи.“ Тя знаеше какво имаше предвид той, какво беше искал да каже. Трябваше да отдели истината от лъжите, истинското от фалшивото, справедливото от несправедливото.

Но нямаше да успее, ако искаше от него да отговаря на въпросите й. Нямаше да успее и ако го напуснеше.

Точно така. Тя щеше да остане и да прави всичко, което се изискваше от нея. Дори щеше да използва — как го бе казал той? — артистичния си талант, за да се добере до истината. До цялата истина. От днес нататък щеше да бъде съвършена съпруга. Усмихната, покорна, изпълнена с любов. Докато узнаеше какво се крие зад неразгадаемите му очи.

Изпълнена с любов, да, това е особено важно, каза си тя. Очевидно беше, че Рейнолд я желае, а и той не си даваше труд да го скрие. Може би това желание беше слабост и тя трябваше да се възползва от нея, за да разкрие какво има в сърцето и мислите му.

А ако любовта предложеше известна утеха и на самата нея, ако тя беше основата за едно бъдеще, което не изисква твърде големи компромиси, защо не? Тя можеше да спечели всичко, а нямаше да загуби почти нищо.

Рейнолд все още не беше свалил роклята й. Тя усети натиска на ръцете му и се обърна към него. Той разкопча и последните кукички на корсета и роклята се свлече от раменете й. Анжелика остана само по бельо. Изведнъж се почувства разголена и ранима, но решителността и облекчението изписаха трепереща усмивка на устните й.