Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 139

— Не знам. — Рейнолд усети как по гърба му се стича пот. Главата му бучеше.

— Това означава ли, че темпераментът и дързостта ти са те вкарали в положение, което е станало непредвидимо и неконтролируемо? — Маргарет се усмихна иронично. — Наистина съм изненадана.

— Ако искаш да ми дадеш да разбера, че поведението ми е дръзко и покварено, спести си усилията. Вече чух всичко това.

— Жена ти ли ти го каза? — учуди се мадам Дюло.

— Да, заедно с още много подобни „ласкателства“.

— И въпреки това остана при теб? — Майката огледа изпитателно сина си и едва сега забеляза тъмните сенки под очите му.

— За щастие — установи с известно доволство той — тя не знае къде другаде би могла да отиде.

Мадам Дюло посегна към сребърната кана и наля на сина си чаша кафе. След като му я подаде, взе една препечена филийка и отхапа едно крайче. Изтри устата си и проговори замислено:

— Вероятно жена ти е много красива.

Рейнолд изкриви уста в усмивка, без да вдигне поглед от тъмната повърхност на кафето.

— Руса като ангел.

— Дебора казва, че въпреки лошите навици на баща й тя е истинска лейди.

— Има отлично държание, приятен глас и буден дух. Обмисля внимателно онова, което казва, не клюкарства и се въздържа от лични забележки.

— Освен това е достатъчно хитра да те накара да се застъпиш за нея. Щом е олицетворение на чистота и добродетел, защо те е изпратила да кажеш някоя добра дума пред мен? — попита хапливо майката.

— Не ме е изпратила тя. Моя идея беше да дойда пръв и да те подготвя за пристигането й.

— Аз съм вдовица, скъпи синко, не съм инвалид. Уверявам те, че напълно съм в състояние да преживея една-две изненади. Освен това все още забелязвам кога искат да ме накарат да почакам със собствената си преценка.

Рейнолд кимна решително.

— Тук не става въпрос за преценка, а за предразсъдък. Не бих се изненадал, ако посрещнеш с отвращение дъщерята на Едмънд Крю, и изобщо не си дадеш труда да я опознаеш. Това би било голяма грешка.

— Грешка, която ти вече си допуснал?

Рейнолд се поколеба, после с усмивка призна:

— Имаш право.

— Значи искаш да се сприятеля с нея, да не й създавам неприятности, дори да й отстъпя мястото си? Искаш да се отнасям към нея като към някое невинно, закриляно момиченце, което си довел в къщи като любима невеста?

— Би било много мило от твоя страна. — Лицето му не издаваше вълнението му.

— Аха. А после може и да се съюзя с нея срещу надутия тип, който е виновен за неловкото ни положение.

— Трябва само да ме наругаеш за безбройните ми пороци и тя няма да има от какво да се оплаква.

Майката смръщи чело.

— Толкова ли е лошо? Какво си направил?

Рейнолд я погледна сериозно, но не отговори.

— Още ли не се е опитала да те удуши, докато спиш? — попита иронично мадам Дюло.

— Тя действа много по-деликатно.

Часовникът на камината удари кръгъл час. Петлите в двора поздравиха с песен новия ден. Уханието на прясно кафе и печен хляб се усили.

— Поздравления — рече мадам Дюло. — Ако си имал намерение да събудиш любопитството и съчувствието ми, значи си успял. Много ще ми е интересно да видя новата господарка на „Боньор“. Иди да я доведеш.