Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 138

Майка му беше една от жените, които ставаха по-красиви с напредването на възрастта. Блестящата й кестенява коса беше все така гъста. Само на слепоочията се виждаха няколко сребърни кичурчета. Стройна като младо момиче, тя се движеше, мислеше и говореше с младежка бързина. Овалното й лице беше чисто и ясно, тънките линии около очите и устните издаваха по-скоро човешка топлота, отколкото застаряваща женственост. Когато го бе родила, тя беше едва на шестнадесет години, следователно сега беше на петдесет. Изглеждаше много по-млада, въпреки черните дрехи, които не беше престанала до носи след смъртта на мъжа си.

Рейнолд направи няколко крачки към нея и спря. Майка му протегна ръце, той ги улови и ги поднесе към устните си. После я прегърна и я завъртя във въздуха. Чашите и чинийките по масата затракаха протестиращо.

Майка му се засмя, освободи се от прегръдката му и приглади изплъзналата се от кока й къдрица.

— Сигурно си дошъл с парахода. Чух свирката му. Закусил ли си?

Това беше толкова типично за нея. Рейнолд се усмихна сърдечно.

— Още не. Останах в града само колкото да се погрижа за придружителите си.

— Значи наследницата ми идва да ни погостува — прошепна безизразно майка му и лицето й побеля.

— Точно така.

— Всъщност, тя няма да бъде гостенка, а домакиня — поправи се горчиво мадам Маргарет Дюло. Тя обърна гръб на сина си, отиде до прозореца и се загледа към градината.

— Да. Ще ми помогнеш ли, мамо?

Нещо в гласа му я накара да се обърне.

— Смяташ ли, че е необходимо? След онова, което чух от Дебора, останах с впечатлението, че си решил да увиеш жена си в копринен пашкул.

— Какъв ти пашкул? Не мисля, че би било подходящо. — Рейнолд изгледа изпитателно майка си.

— Не мога да ти отговоря, защото не я познавам. Но ако я затвориш тук, тя може да разкъса мрежата на златната клетка.

— И да ми я натъпче в устата? — предложи колебливо той. — Това ли е, за което мечтаеш, или само се опасяваш да не се случи?

Мадам Дюло вдигна вежди.

— Какво значение има това? Аз няма да се намесвам в твоите работи. Жени, които са изгубили мъжа си и с него смисъла на живота си, са набедени, че постоянно се намесват в делата на децата си. Аз обаче съм твърдо решена да не се възползвам от положението си на тъгуваща вдовица. Ще се държа настрана от всичко, което те засяга.

— Браво на теб — поздрави я горчиво той. — С едно изречение успя да ме укориш и да ме отхвърлиш. Това ли е, което наистина мислиш?

Майка му стисна устни.

— Моля те, не опитвай с номера, които си взел от мен.

— Тогава не говори глупости. Върви в манастир и тогава може би ще повярвам, че имаш намерение да ме оставиш на мира. Но докато си тук, знам със сигурност, че всеки ден ще слушам лекции колко ми липсва деликатност в съпружеския живот и ще ми се задават постоянни въпроси за здравословното ми състояние.

— Е, добре, признавам, че се тревожа за теб — съгласи се майката и вирна упорито брадичка. — Онова, което наистина ме интересува, е дали съществува възможност бракът да ти донесе, ако не щастие, то поне душевен мир.