Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 134

— Ти или си родена за мъченица, или не харесваш освободителя си — проговори тихо той. — Питам се кое от двете те спря да слезеш от борда с онова нищожество. Но знай, този път няма да направя грешката да помисля, че предпочиташ сегашното си положение.

Анжелика пое дълбоко въздух.

— Предложението на джентълмена не ме заинтересува, това е всичко.

— Можеше да му избягаш, да го излъжеш, да го вържеш за леглото или да промушиш халка през носа му, за да го отведеш там, където искаш. Защо не го направи?

— Надценяваш изкуството ми да убеждавам.

— Но в никакъв случай не надценявам артистичния ти талант. Още веднъж те питам: защо го направи?

Анжелика му обърна гръб, развърза връзките на пелерината и я остави да падне от раменете й. Постара се гласът й да звучи равнодушно и попита:

— Коя беше другата възможност? О, да, аз съм родената мъченица. Ако отново ми остава избор между две злини, тогава предпочитам дявола, който вече ми е познат. Приемаш ли това за отговор?

Лицето му се промени и той направи крачка напред. В този момент Анжелика осъзна, че направи грешка. Обзе я паника, сърцето заби лудо в гърдите й. Когато Рейнолд направи още една крачка напред, тя протегна ръце, за да го отблъсне.

Той обхвана китките й с безболезнена, но силна хватка, изви ги зад гърба й и я привлече плътно до коравите си гърди. Анжелика се изви назад, вирна брадичка и го измери със святкащи от упорство очи.

— Скъпа моя — заговори с тихо отчаяние в гласа мъжът, — мисля, че междувременно започна да ти доставя истинско удоволствие да ме предизвикваш и да ми нанасяш удари отстрани, за да видиш докъде можеш да стигнеш. Но тази игра няма да остане без последствия. Готова ли си да ги понесеш?

Тя трябваше да знае, че никога не би могла да извлече изгода за себе си, като го обижда. „Тогава предпочитам дявола…“.

Тези думи, тези глупави, безочливи, безсмислени думи, които издадоха тайните й мисли и чувства. Не искаше това. Или може би все пак?

Какво значение имаше, че сърцето се блъскаше лудо в гърдите й, че й се завиваше свят? Причината нямаше нищо общо с гнева и объркването, с предателството или грешките на миналото. Тя го желаеше, имаше нужда от него, особено след случилото се миналата нощ. Той я бе въвел в изкуството на любовта, но тя успя да го облагороди със своята добра воля и фантазия.

— Това не е игра — прошепна отчаяно тя. — Залозите са твърде високи.

— Това се случва, когато играта е от голямо значение. Но правилата остават непроменени. Ти си вън или вътре, печелиш или губиш, оставаш или си отиваш. Ако си отидеш — ако излезеш от играта, — ще загубиш, защото не си изпълнила условията.

— Не — проговори тихо тя и погледна към стената. — Нямам нужда от спомени.

— Но аз имам. Иначе не бих попитал с цялата си скромност и без голяма надежда дали не си стояла твърде дълго в тези мокри дрехи и дали не се нуждаеш от свобода поне в това отношение? Също и дали ще приемеш услугите на съпруга си, който има известен опит с копчета и връзчици?