Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 132

Тогава разбра.

Не беше мъжът, бяха обстоятелствата. Веднъж вече беше стояла сама на борда на един параход и един мъж се беше приближил до нея с намерение, рязко отличаващо се от онова, което й каза.

Този път обаче тя нямаше нужда от помощ. Този път разбираше съвсем ясно за какво става дума. Този път мъжът не й харесваше.

Рейнолд беше действал много по-умело. И в същото време беше искрен. На няколко пъти я предупреди, но тя не обърна внимание на предупрежденията му. Тя беше тази, която се отзова с готовност на предложението му, а сега нямаше желание да си признае. Защо?

Дали пък несъзнателно не търсеше претекст да развали годежа си и да избегне планираната женитба? Дали щеше да му позволи да я прелъсти?

Последната мисъл я уплаши до смърт и тя притисна с ръце устата си, за да не изпищи. Мъжът се стресна.

— Но моля ви се, не исках да ви уплаша. Да повикам ли съпруга ви? Това ще ви помогне ли?

Анжелика поклати глава.

— Значи не го искате? — попита той и нахалството му се възвърна. — Сигурно ви се ще да му избягате. — Той помисли малко и продължи: — Чуйте какво ще ви кажа. Много скоро ще пристигнем в един град — знам това, защото минавам по този път по няколко пъти в годината поради професионалните си задължения. Ще ви скрия под наметката си и двамата ще слезем от парахода. Ще си потърсим стая в града и ще чакаме следващия параход. Можем да заминем, където искате, на север, на юг или на запад, зависи само от желанието ви. Жени като вас могат да направят всичко с Джошуа Фодъргил.

Ето, че имаше изход. Възможност за бягство. Трябваше само да приеме помощта на мъжа. После можеше да му избяга и да тръгне по своя път.

Да, но къде щеше да отиде? И как? Да напусне Рейнолд и да се засели в „Боньор“? Това беше невъзможно. Не беше нито почтено, нито справедливо да вземе онова, което баща й беше спечелил с измама. Какво друго можеше да направи? Ами ако бъдещето, към което се стремеше, беше много по-страшно от онова, което я очакваше редом с Рейнолд?

Нямаше истинско бягство. Никога не го беше имало.

— Не, благодаря — отговори решително тя. — Вие сте много мил и аз съм ви благодарна, но не можете да ми помогнете.

Смехът му приличаше на лъвско ръмжене.

— Много сте високомерна, мадам. Но щом сте толкова изискана, защо допуснахте да ви оставят сам-сама на дъжда? Защо нямате камериерка да ви пази и защо веднага не избягахте от мен в салона, където е пълно с хора? Мисля, че чакате нещо. Или някого. Защо тогава не вземете мен?

Той пристъпи още по-близо и протегна ръка към лакътя й. Анжелика го отблъсна и остана с протегната ръка, за да не му позволи да се приближи.

— Изчаквах — отговори спокойно тя, — защото не знаех по кой път да тръгна. Макар че нямате вид на роден водач, вие все пак ми показахте правилния път. А сега ще ви помоля за трети път да ме оставите сама.

Мъжът я изгледа съжалително, поклати глава и грубо я притисна към стената.

— Да не мислите, че толкова лесно ще се отървете от мен?

Анжелика отвори уста да отговори, но преди да успее да каже и дума, зад гърба на мъжа прозвуча друг глас, остър и едновременно с това опасно мек.