Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 131

Анжелика усети как я заля гореща вълна на благодарност към Рейнолд. Поведението му беше на истински кавалер. Едновременно с това я заболя, че мълчанието му се оказа толкова важно за нея.

Малко по-надолу от мястото, където беше застанала, се отвори една врата и на палубата излезе непознат мъж. Той се олюля на токовете си, пъхна палци в джобовете на яркочервената си жилетка и погледна към реката. Когато усети присъствието й, присви очи, отпусна ръце и пристъпи към нея.

Анжелика се надяваше, че мъжът е излязъл да подиша малко чист въздух, ще мине покрай нея и ще замине, но той имаше други намерения.

— Неприятности ли имате, малка лейди? — попита той с мек, ласкателен глас, поклони се и свали шапка. Стисна я в ръката си и продължи: — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Не, благодаря — отговори тя хладно и без да го погледне.

Джентълменът изглежда се обиди.

— Да не мислите, че искам да ви сторя нещо лошо? Трябва само да изпищите и половината пасажери ще изскочат от кабините си. Вярно е, повечето ще дойдат от любопитство, но все пак ще дойдат. Нямате никакъв повод да се държите така хладно. Няма да откъсна и косъмче от красивата ви коса, кълна се. Искам само да ми разкажете защо сте тъжна.

— Уверявам ви, че всичко е наред. Моля, не се занимавайте повече с мен.

Мъжът отметна глава назад и я огледа с възхищение. Вятърът беше много силен и няколко посивели кичури нападаха по лицето му. Той ги приглади назад и потърка с пръсти отпуснатата, лошо избръсната брадичка. После с опитна, макар и доста вяла усмивка оголи две редици жълти зъби и рече:

— Но, драга моя, аз в никакъв случай няма да ви оставя сама тук. — Пристъпи крачка напред и продължи: — Мисля, че е най-добре да остана и да си поговоря с вас. Това е най-малкото, което бих могъл да сторя за една толкова очарователна дама. Може би пътувате сама? Всъщност не, мисля, че преди известно време ви видях да разговаряте с някакъв джентълмен.

— Това беше съпругът ми — отговори кратко Анжелика.

— Наистина ли? Много неучтиво от негова страна да ви остави сам-сама в дъжда. Да не би да имате някакви трудности?

— Нищо важно. Но сега ви моля още веднъж да ме оставите сама, сър. — Анжелика не знаеше как по-ясно би могла да се изрази.

— Много ми е неприятно, но трябва да отхвърля молбата ви. Изпитвам дълбоко съчувствие към ближните си, затова ще остана. Ако не желаете да се върнете в големия салон или в кабината си, предлагам ви да се приютите в моето скромно убежище. Там ще бъдете на сигурно място и никой няма да посмее да смути покоя ви. Вратата е само на две крачки оттук.

Предложението беше толкова дръзко, че Анжелика се задъха от обида. На тази покана можеше да отговори само напълно наивна или много опитна жена, която би изпитала удоволствие от компанията на един стареещ светски лъв. Въпреки това мъжът и онова, което той каза, й се сториха обезпокояващо познати.