Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 130

Анжелика застина на мястото си. Опита се да се обърне и усети, че цялата се е сковала. Направи крачка напред и проговори със спокоен, презрителен тон:

— Предпочитам честността.

— Аз също — съгласи се Рейнолд, но го каза толкова тихо, че думите му не достигнаха до нея през вятъра и дъжда.

В близост до задната палуба от наветрената страна на парахода имаше едно място, където в стената беше вградена дървената решетка на шахта за проветряване. Очевидно тази шахта беше свързана с кухнята, защото през отвора проникваше топъл въздух и се носеха миризми на пържен лук, гранясала мазнина и помия.

Анжелика спря точно срещу решетката с гръб към палубата. Не усещаше нито вибрациите на двигателите, нито постоянното тракане на въртящите се витла. Черният дим от комините пареше очите й. Тъмни валма се спускаха към водата и се смесваха с дъжда, който падаше от небето. Тя присви очи, за да се предпази от саждите, без да забелязва пепелта, която се полепваше по дрехите й.

Мислите й се въртяха в омагьосан кръг. Искаше й се да спре това хаотично въртене, но не знаеше как да го стори. Отвсякъде я заплашваше катастрофа. Да се рови сред тази бъркотия, за да открие истината, беше все едно да рови с голи ръце в купчина боклук.

Рейнолд, който я наблюдаваше неотстъпно, докато траеше официалната вечеря в салона на „Кралица Катлийн“. Нощта в кабината й, страшната експлозия. Венчавката, която тя не помнеше. Последната нощ или по-скоро ранните утринни часове зад затворените прозорци на кабината й на „Генерал Куитмън“.

Подозрение. Това беше чувството, което я владееше в момента.

Срещу тези спомени имаше други, също така силно отпечатали се в паметта й. Рейнолд, който седи до нея, докато тя спи. Градината, създадена като с магия от нищото. Омаята на една оперна ария. Появата му в мръсния килер на кръчмата, надеждата, която дойде с него.

Тя беше по природа оптимистка и предпочиташе да гледа на хората откъм най-добрата им страна. Търси доброто и ще го намериш. Ако обаче търсиш най-лошото, непременно ще го откриеш. Дали това означаваше, че тя е твърде наивна, или просто беше доказателство, че всеки човек носеше и добри и лоши качества? Дали характерът беше въпрос на морал или само на подходящо време и благоприятни обстоятелства?

Баща й не беше лош човек. Умел картоиграч, прочел много книги, добър, любезен, обичаше дъщеря си, макар и по свой начин. Живееше живота си и умееше да му се наслаждава. А слабостта му към хазарта беше слабост на стотици и хиляди мъже в тази страна.

И въпреки това беше сгрешил. В никакъв случай не трябваше да приема дома на друг човек като залог в играта. И в никакъв случай не трябваше да играе с подправени карти, за да осигури бъдещето на дъщеря си.

Анжелика беше сигурна, че баща й е прибягнал до измама само заради нея. Иначе надали би се съгласил на такъв висок залог.

Едмънд Крю беше играл нечестно, за да спечели „Боньор“, а Жерар Дюло бе изгубил дома си и това го бе накарало да посегне към пистолета. Ето какво беше премълчал Рейнолд, вместо да го хвърли в лицето й в гнева си. Измамата! Това беше позорната истина, която съпругът й бе премълчал, защото й съчувстваше и желаеше тя да запази уважение към паметта на баща си.