Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 126

Двамата стигнаха до задната палуба и се обърнаха към кабините. Бяха сами. Останалите пасажери бяха или в кабините си, далече от влагата, или на палубата, където можеха да наблюдават как тежкият плавателен съд напуска мястото за събиране на дърва.

— Спри — рече внезапно Анжелика и издърпа ръката си от лакътя му. — Мисля, че сме достатъчно далече от любопитните погледи.

Рейнолд се обърна рязко и застана пред нея, за да я пази от дъжда. Гласът му прозвуча тихо:

— О, май сме настроени войнствено? С удоволствие бих те поглезил малко, но тук не е нито мястото, нито времето за това.

— Да ме поглезиш? Аз не съм дете, което глезят — или просто го отвеждат в стаята му, когато не одобряват поведението му. Какво, за бога, става с теб? Защо ме измъчваш с лошото си настроение? И не само мен, а и горкия Майкъл? Ако ревнуваш, ще ти кажа, че дължиш извинение на най-добрия си приятел. — Сърцето й биеше толкова бързо, че й се зави свят. Беше толкова прекрасно да каже онова, което мислеше.

— Каква прекрасна сцена — да видя как се застъпваш за Майкъл. Сигурен съм, че той ще съумее да ти покаже благодарността си. Вероятно очаква точно това, защото по всичко личи, че двамата се разбирате отлично.

— Това е абсурдно! Познавам го само бегло и ако не помниш, срещнах го в твоята къща. Ако не го беше поканил да дойде с нас, нямаше да имаме случай да се разходим по брега. А ако престанеш да ни нападаш, няма да имаме повод да се обединим срещу теб.

— Звучи логично — отвърна той и погледът му я прониза. — Но в аргументите ти има и някои грешки. Първо: времето няма особено значение във връзката между мъжа и жената, влюбването може да стане само за минута. Второ: не съм поканил Майкъл, той сам се покани. Трето: не нападам нито един от двама ви, само се опитвам да пазя жена си. Надявам се, ще се съгласиш, когато ти кажа, че имам известно право на това.

— Твоята защита има силна прилика със затваряне в клетка. — Анжелика млъкна за миг и въздъхна дълбоко, за да се успокои. — Да, аз разбирам, че носиш известна отговорност за мен. Но ако съм в опасност заради твоите тъмни дела, тогава не разбирам защо непрекъснато ме оставяш сама и трябва да помоля Майкъл да ме придружи на разходка.

Рейнолд направи опит да се усмихне.

— Нима се оплакваш, че съм те изоставил? Съжалявам, не бях помислил за това. Но ти сега си против да те отведа в кабината, където мога да те надзиравам по-добре.

По гърба й пробяга странна тръпка, предизвикана от пронизващия поглед на смарагдовозелените му очи.

— Исках само да кажа, че не разбирам защо си толкова против Майкъл да ме придружи на една малка разходка. Все пак той е твой приятел. Истинската опасност остана зад гърба ни, а с онова, което би могло да се случи при слизането ни на брега, Майкъл вероятно щеше да се справи не по-зле от теб.

— Без съмнение, но знаеш ли, много ми е неприятно, когато той заема мястото на твой спасител.

Анжелика се намръщи сърдито.

— Ако смяташ…

— Ти имаш много жива фантазия, скъпа. Да, точно това исках да кажа. Ако има удобен случай, той няма да се поколебае да се прояви в ролята на спасител. Той е омагьосан от теб и дори да не е влюбен, ще приеме с удоволствие твоята благодарност, все едно в каква форма ще му я поднесеш.