Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 124
Дженифър Блейк
— Значи, Рейнолд не е човек, който се доверява на жените — установи делово тя.
— Не може. Мамили са го твърде често, дори собствената му майка му е изиграла лош номер.
— Майка му?
Майкъл я погледна колебливо.
— Знаете ли при какви обстоятелства се е родил?
— Знам, че е незаконно дете. Сам ми го каза.
— Разказа ли ви, че майка му го е обичала повече от всичко на света, докато срещнала втория му баща, богат и почтен мъж? След женитбата любовта й към Рейнолд не намаляла, но присъствието му я смущавало, защото постоянно й напомняло, че никога няма да заеме мястото, което й се полага като съпруга на този почтен човек.
Анжелика поклати глава.
— Вече се чудех защо никога не говори за нея и не я посещава.
— О, двамата са в много добри отношения — възрази Майкъл, без да я погледне в очите. — Тя не се е опитвала да го крие или да се отрече от него. Въпреки това смятам, че е изпитала облекчение, когато се е махнал и си е купил къща в Ню Орлиънс. Рейнолд го знаеше и това му причини болка.
— Мисля, че разбирам — прошепна Анжелика и наистина разбираше. — Вие сте добър приятел, след като се тревожите за него.
— Не само за него — възрази Майкъл и се изчерви. Сведе глава и погледна ботушите си, после отново се загледа към реката. — Исках само да ви кажа, че не вие разгневихте Рейнолд. Просто… положението е такова.
Анжелика гледаше замислено мократа трева, грозните отсечени дървета и размишляваше над онова, което беше чула. Усети как студът прониква в тялото й и потръпна.
— Както обикновено, той беше прав — рече накрая тя. — Вие изпитвате съжаление към мен. Защо?
Майкъл се поколеба. Не можеше да й каже нищо повече. Лоялността към Рейнолд го задължаваше да пази мълчание. На лицето му грейна уморена усмивка.
— Мисля, че Рейнолд употреби думата съчувствие. Това е нещо друго. Вие сте прекрасна жена и жертва на трагични обстоятелства, освен това сте заобиколена от тайни. — Той вдигна рамене. — Рейнолд ме познава достатъчно добре, за да разбере, че не съм в състояние да устоя на една такава комбинация.
Какво ли имаше предвид? Анжелика беше твърде объркана, за да прозре какво се крие зад думите му.
— Бяхте много мил с мен и аз съм ви благодарна.
— Лесно е човек да бъде мил с вас — отговори с усмивка Майкъл, взе ръката й и я вдигна към устата си.
Този жест издаваше дружелюбие и не беше нищо повече от приятелско потупване по рамото. Но когато вдигна глава. Майкъл изведнъж се скова. Анжелика проследи погледа му и замръзна на място.
С гола глава под леещия се дъжд, Рейнолд стоеше на предната палуба, втренчил очи в двете фигури на брега. Откога ли ги гледаше?
Когато двамата с Майкъл се върнаха на борда, Анжелика положи огромни усилия да се покаже спокойна и безгрижна. Ала коленете й бяха омекнали, лицето издаваше напрежение, ръката й беше ледена. По едно време се спъна и се почувства ужасно неловко. Полите й, които се бяха влачили през локвите, бяха опръскани с кал, обувките бяха мокри. Дъждът биеше право в лицето й, от качулката капеше вода. Връщането им се отличаваше с елегантността и стила на евтина погребална процесия.
