Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 125

На палубата излезе една жена и застана до Рейнолд. Дебора. За да се отърве от мъчителното напрежение, Анжелика се обърна към мъжа до себе си:

— Дебора направи всичко възможно да ви помогне. Не знаех, че е толкова привързана към вас.

Майкъл я изгледа учудено.

— Мисля, че тя желаеше да защити по-скоро вас. За нея аз съм един дързък негодник, който изобщо не заслужава внимание.

— Съмнявам се.

— Така ли? Тогава още не сте забелязали, че тя сравнява всички мъже с брат си. Аз съм твърде много в сянката на Рейнолд, за да събудя вниманието й.

— Но много го искате, нали? — Анжелика наклони глава, за да види лицето му под широкополата шапка.

— Кой не би искал? — Гласът на Майкъл издаваше безпомощност. Значи страховете й, че чувствата му към нея са от съвсем друго естество, са били необосновани!

— Тогава трябва да направите нещо, за да я спечелите — отговори делово и в същото време окуражително тя.

— Ако някой посмее да я отвлече, можете да бъдете сигурна, че ще се втурна да я спасявам — отговори с горчив смях той.

Анжелика се засмя и двамата изкачиха стълбичката в най-добро настроение. Което за съжаление не беше най-доброто средство да умилостивят Рейнолд.

— Ако ми беше казала, че се чувстваш притеснена, щях да се погрижа да те изведа на разходка — посрещна я с режещ глас той.

Изведнъж Анжелика усети, че чувствата на мъжа й, все едно справедливи или не, не я засягат. Майкъл и Дебора вероятно не разбраха значението на думите му, но тя го разбираше много добре. Хрумнаха й няколко подходящи отговора, но тя побърза да ги отхвърли като твърде предателски. Затова се изправи гордо и отговори:

— Невъзможно. Ти не беше тук.

— Така ли? — попита тихо той, пристъпи напред и улови ръката й. — Но сега съм.

14

Анжелика позволи на Рейнолд да я отдели от другите и да я отведе в кабината й. Какво друго можеше да направи? Той й беше съпруг и тя нямаше желание да предизвика още една грозна сцена.

Което, разбира се, не я възпря да се ядоса на нахалството му. Той си въобразяваше, че може да се отнася с нея, както си иска — в един момент да я целува, в следващия да си отиде, а тя беше длъжна да приема всичко и да е доволна. Очевидно той искаше жена му да седи и да го чака, покорна и скромна, докато той реши отново да я забележи и да се погрижи за развлеченията й.

Очевидно не се беше оженил за подходящата жена.

Досега тя не беше в състояние да му се противопостави по какъвто и да било начин. Чувстваше се ужасно притеснена, болестта и тъгата по загубения баща я бяха объркали дотолкова, че тя просто се оставяше да я носи течението. Но сега това беше минало.