Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 123

Дженифър Блейк

Анжелика не се впечатли особено от думите му.

— Мисля, че вече се разбрахме по този въпрос. Рейнолд няма причини да ревнува от вас.

— Не му е необходима причина — установи мрачно Майкъл. — Ревността му не е насочена непременно към мен. Тя се простира върху всеки мъж, който посмее да погледне към вас. Рейнолд не е сигурен във вас, разбирате ли, защото знае…

— Какво? — попита напрегнато Анжелика, когато Майкъл спря. Вече не разбираше нищо.

— Ами, първата ви среща е била доста… необикновена, нали? Да, била е драматична и така нататък, той се е възползвал от ситуацията по обичайния си безсрамен начин и сега… сега не може да бъде сигурен дали изобщо желаете да му бъдете жена.

— Аз също не мога да бъда сигурна, че той ме иска за съпруга.

— Да, но това е нещо друго. Вие сте жена. Разбира се, очаквали сте да се омъжите за мъжа, избран от баща ви, и то по причини, които нямат нищо общо с чувствата, а по-скоро с парите и общественото положение.

Анжелика го изгледа учудено.

— Не знаех, че съм очаквала такова нещо.

— Такъв е животът — промърмори съчувствено той, сякаш това обясняваше всичко. — Във всеки случай, като жена вие би трябвало да приемете, че Рейнолд ви иска, иначе нямаше да положи толкова усилия.

— Това не е същото — установи тихо Анжелика.

Майкъл я погледна замислено.

— Може би не. Но работата е там, че Рейнолд знае какви грешки е допуснал в действията си, и няма да намери спокойствие, докато не бъде напълно сигурен във вас.

Думите бяха зле избрани, вероятно поради нервността му, каза си тя. Въпреки това я побиха студени тръпки. Дали Рейнолд я бе спасил от похитителите само за да запази онова, което считаше за своя собственост? Дали беше осъществил съпружеските си права след толкова дълго въздържание и търпение само защото мислеше, че по този начин ще я задържи завинаги при себе си? Дали се беше възползвал от силата, която му даваше изкуството му на любовник, за да я държи в подчинение? Дали градината, подаръците и целувките целяха само да я накарат да се влюби в него?

Майкъл я погледна изпитателно.

— Натъжих ви, макар че не такива бяха намеренията ми. Съжалявам.

— Няма нужда — отговори с треперещ глас тя. — Вината не е ваша. Аз просто не го разбирам.

— Аз също или поне не докрай, макар да го познавам много отдавна. — Майкъл помълча малко и продължи: — Мисля, че за много неща е виновна Клотилд и онова, което му причини.

— Защото го е изоставила и се е омъжила за човек с повече пари ли?

— Парите не бяха толкова важни. Много по-важно беше името, общественото положение — все неща, които Рейнолд не е в състояние да промени. Но това не беше най-лошото. Страшното е, че се роди дете. Негов син.

— Да, видях го. Клотилд се погрижи за това.

Майкъл стисна устни.

— Тази жена не се уморява да забива ножове в сърцата на другите. Разбирате ли, тя знае, че кръвната връзка има огромно значение за Рейнолд. Нарочно държи момчето далече от него и в същото време непрестанно му намеква, че той е баща и има задължения. Иска да го накаже за нежеланието му да остане неин любовник и след женитбата й. Според нея тази игра е аристократична и напълно приемлива, разбирате ли? Тя го лиши от сина и той не можа да й прости. И никога няма да го направи.