Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 121

— Е — промърмори злобно Рейнолд, — както много добре знаеш, не винаги е лесно да те държа под око.

— Ако говориш за снощи, наистина не знам как бих могла да избягна случилото се!

Погледът му спря за миг върху гърдите й, които се вдигаха и спускаха неравномерно, показвайки възмущението й. Един мускул заигра на лицето му и той отвърна с горчива ирония:

— Позволи ми едно предложение. За в бъдеще използвай интелигентността си и заключвай вратата на спалнята си.

Дебора пое шумно въздух и изгледа намръщено брат си. Майкъл, който седеше срещу нея, вдигна глава.

— Моля те — проговори спокойно той. — Това не е почтено и ти много добре го знаеш.

Рейнолд се извърна бавно към приятеля си.

— Знам, че интересът ти към красивата ми съпруга превъзхожда многократно този на капитана. Но за твое добро приемам, че поне част от него се дължи на искрено съчувствие.

— Защо й е необходимо съчувствие, освен ако не я заплашва опасност от твоя страна? — попита все така спокойно Майкъл.

— Мисля, че бяхме изяснили този въпрос — отговори мрачно Рейнолд. — Или желаеш да я прегледаш, за да се увериш, че няма сини петна?

Красивото лице на Майкъл се обагри в червенина.

— Знаеш ли…

— Знам, че не одобряваш поведението ми, макар да си отлично осведомен за основанията и целите ми. Но те моля да помниш, че търпението ми има граници дори когато става въпрос за най-добрия ми приятел.

Майкъл понечи да скочи от мястото си, но Дебора се пресегна през масата и улови ръката му. Той не се обърна към нея, но се успокои. Погледна пронизващо Рейнолд и след няколко секунди заяви решително:

— По-късно ще поговорим пак.

— Този разговор ще бъде непродуктивен, ненужен и вероятно няма да се състои — отсече надменно Рейнолд.

Майкъл го погледна и стисна здраво устни. В този момент се появи Тит Жан с две бутилки вино и всички въздъхнаха облекчено. Дебора побърза да промени темата, като се обърна към Анжелика с някакъв незначителен въпрос и скоро разговорът потече нормално.

Никой не спомена повече случилото се на масата, но последствията му не можеха да се заличат толкова лесно. Едно от най-видимите беше, че през целия следобед Майкъл остана в непосредствена близост до Анжелика, беше до нея и когато параходът спря да попълни запасите си от дърва. Следствие от караницата беше и че той предложи да я придружи, когато тя изрази желание да слезе за малко на брега, за да се поразтъпче. За да накаже Рейнолд за нахалството му, тя прие предложението с благодарност, улови ръката на Майкъл и слезе по люлеещата се стълбичка.

Мястото за събиране на дърва беше процъфтяващо малко предприятие, но в него нямаше нищо забележително. Поддържаше се от един мъж и двамата му синове и се състоеше от груба дървена къща в средата на широка поляна, отрупана с отсечени дървета, насичани, за да снабдяват минаващите кораби с допълнително гориво. Дървата се пренасяха с волски каруци от близките гори, нарязваха се и се натрупваха на купчини близо до речния бряг. Пред вратата на къщата седеше мърлява жена и шиеше одеяло от разноцветни парцали, без да изпуска от очи цяла дузина дрипави деца, които се ровеха в калта под непреставащия дъжд.