Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 120

Обедът наближаваше и това личеше по натрапчивата миризма на горещо олио и преварени зеленчуци. Менюто, обявено от келнерите, се запомняше лесно, защото се състоеше само от печени или пържени ястия, като се започне от пиле със сланина и се стигне до ябълковия сладкиш за десерт. За пиене имаше само уиски, внесено без много церемонии в големи глинени делви и тръснато на масата пред гостите. Стана ясно, че един такъв обяд е по вкуса на повечето пасажери, защото те натъпкаха забързано салфетките под брадичките си и веднага посегнаха към вилиците.

Капитанът на парахода седеше на масата заедно с Анжелика и придружителите й. Любезен мъж с масивно тяло и червендалесто лице, ясен знак, че отдава дължимото на храната и напитките на парахода си. Униформата му се отличаваше рязко от липсващата в обстановката елегантност. Тя беше ушита от най-фино черно платно и изобилстваше с пагони, ширити, рюшове и блестящи копчета.

— Както виждам, мадам Хардън — заговори той, наведе се към Анжелика и сложи ръка върху нейната, — вие не харесвате питието, което е поставено пред вас. Разбирам, че не сте свикнали със силен алкохол. Ако желаете, ще ви поръчам малко вино от личните си запаси.

— Много сте любезен — отвърна Анжелика и издърпа ръката си, — но не бих могла да искам това от вас.

— О, разбира се, че ще ви услужа! За мен е удоволствие да общувам с дама като вас. Не знам кога за последен път съм имал удоволствието да посрещна на парахода си едно толкова нежно цвете. Затова ми позволете да ви окажа тази малка услуга.

— Някои услуги имат последствия, за които в началото никой не подозира — намеси се Рейнолд. Той седеше в края на масата и изучаваше чашата с уиски в ръката си. — Вече поръчах вино за съпругата си. Камериерът ми ще го донесе само след минута.

Капитанът се обърна към него и лицето му стана пурпурночервено.

— Недейте така, добри човече! Не съм имал намерението да досаждам нито на вас, нито на съпругата ви.

— Имахте намерение да й окажете услуга, за да се чувства задължена към вас и да ви посвети повече внимание — отговори с остър тон Рейнолд. — Но няма да успеете. Съветвам ви да не предприемате повече опити.

— Вие сте дяволски неприятен тип! — Капитанът се чувстваше силно засегнат в достойнството си, но не знаеше каква би била подходящата реакция на подобно нападение.

Рейнолд го измери с предупредителен поглед.

— И мога да стана още по-неприятен.

— Моля ви — намеси се Анжелика и погледна умолително съпруга си, — няма никакъв повод за този спор.

Двамата мъже не й обърнаха внимание. Капитанът смръщи грозно чело и ноздрите му затрепериха. Той изгледа унищожително Рейнолд и изфуча:

— С голямо удоволствие бих ви изхвърлил от кораба си.

— Опитайте — предложи хладно Рейнолд.

Някои от другите гости вдигнаха глави и се вслушаха в разгорилия се спор. За да си спести неудобството и срама, Анжелика се намеси решително:

— Сигурна съм, че капитанът го направи само от любезност. Не мога да повярвам, че би опитал да ме ухажва пред очите на мъжа ми.