Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 119

Тя се беше страхувала не само от параходите, но и от физическите последствия на брака си. Колко често се беше питала дали й липсват топлота и страст… Каква глупачка беше.

Тя се засмя, гърлен, знаещ смях, непознат досега.

— Не — отговори тя. — И да, може би.

Рейнолд се усмихна кратко.

— Да приема ли, че се чувстваш толкова добре, колкото личи по вида ти?

— А не бива ли? — Погледът, който му хвърли изпод мигли, не беше предизвикателен. Или поне тя не искаше да изглежда така.

— Мислех си, че съм те изтощил твърде много. Все пак доскоро беше болна, на легло.

В гласа му имаше някаква мрачна ирония, която я изнерви. Бузите й пламнаха и тя реагира бурно на намека:

— Както виждаш, не ми е навредило.

— Тогава може би е най-добре да дойдеш с мен и да убедиш и останалите. Те ме смятат за кръвожадно чудовище, защото те качих насила на парахода. И не са съвсем сигурни дали не съм те заключил в кабината ти, за да скрия последствията от жестокостта си.

Анжелика отвори широко очи.

— Не говориш сериозно!

— Така ли? — попита той и изкриви подигравателно уста. — Онези, които познават най-добре един мъж, обикновено са готови да очакват от него най-лошото.

Може би думите му бяха преувеличени, но тя бе посрещната с такива викове на облекчение и радост, че вече не беше съвсем сигурна. Освен това бурната проява на привързаност стопли сърцето й. Беше толкова приятно да те посрещат с топлота и сърдечност. Вероятно наистина там беше липсвала. Може би един ден щеше да почувства, че е намерила мястото си. Рейнолд не беше единственият, който имаше нужда от семейство, за да е щастлив.

За съжаление именно той беше човекът, който отново разколеба очакванията й за бъдещето. Затворен в себе си, замислен, съпругът й се въздържаше да показва радост или поне съчувствие, за да й внуши, че е добре дошла. Когато от време на време я поглеждаше, зениците му бяха непроницаеми като прозорци, зад които имаше само мрак; очите му отразяваха всичко, но не издаваха нищо от онова, което го вълнуваше.

Параходът „Генерал Куитмън“ не беше толкова луксозен, колкото „Кралица Катлийн“. Ако не беше разбрала това още в оскъдно обзаведената си кабина, Анжелика го видя много ясно в главния салон. Просторното помещение беше практично обзаведено с прости маси и столове от дъбово дърво. Лампите не бяха украсени с месинг или кристал, а представляваха прости шишета зад боядисана в червено ламарина. Грубият дървен под не беше покрит с килими, на прозорците не висяха завеси, колоните, които носеха тавана, бяха прости дървени греди без всякакви украшения.

Предпочитанията на присъстващите дами към памук и други по-груби платове, както и късите жакети, плоските шапки и безформените панталони от груб лен, с които се бяха пременили господата, издаваха, че компанията се състои главно от фермери и дребни търговци. Те не се смесваха с другите пасажери. Мъжете стояха на групи по трима-четирима в близост до често използваните съдове за плюене, а жените седяха по столовете с децата в скута си и шушукаха, свели глави една към друга. Интересът към елегантните им спътници беше много голям, ако се съдеше по неприкритото любопитство в погледите им, макар че те умело ги криеха.