Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 118

Икономката се върна при сандъка с дрехи, коленичи и започна да избира дневна рокля. Без да се обръща, тя продължи:

— Добре направихте. Метр Рейнолд има нужда от истинска съпруга, която да му даде деца, семейство и всички онези неща, които са част от живота.

Разбира се, беше безнадеждно да се мисли, че Естел и Тит Жан не знаят как стоят нещата между нея и Рейнолд.

— Не знам защо казвате това — отвърна примирено Анжелика. — Поне досега той не даваше ясен израз на желанията си.

— Мъжете не винаги знаят какво е добро за тях. Господарят е живял много дълго сам. Той е като празна лодка, която се носи по течението. Трябва му котва, а това значи човек, с когото да се чувства свързан, на когото да бъде полезен, за да бъде самият той.

Анжелика се отпусна на възглавниците и се усмихна унило.

— Бих искала това да е вярно.

— Почакайте още малко. Ще се убедите, че казвам истината — утеши я Естел. — Така. Радвам се, че вече не ви е страх от пътуването с параход. Чувствате ли се достатъчно добре, за да станете?

Странно, но равномерното тракане и бучене на машините имаше по-скоро успокояващо въздействие. Анжелика усещаше умора, глезените и китките все още я боляха, освен това изпитваше непозната досега вътрешна ранимост, но никога през живота си не се беше чувствала толкова доволна.

— Наистина ли? — засмя се Естел. — Това е прекрасно. Е, какво ще облечете, синята памучна рокля или златното копринено кадифе?

Когато Анжелика излезе от кабината си, все още валеше. Тя носеше синята рокля и къса наметка срещу влагата, косата й беше сплетена и увита на кок на тила, за да устои на поривите на вятъра. Имаше намерение да се поразходи на чист въздух, за да прогони умората и да проветри мозъка си. Ако освен това й се искаше да провери куража си и новото чувство за непобедимост, това си беше само нейна работа.

Корабът се полюляваше от лекия бриз и вълните го носеха бързо напред под забуленото в мъгла небе, от което се сипеше ситен дъжд. Откъм наветрената страна палубите бяха хлъзгави. От другата страна обаче можеше да се стои спокойно и да се наблюдава как зелената линия на брега се плъзга плавно покрай минаващия параход. Пушекът от комините се стелеше по палубата и отравяше въздуха с хапещата си миризма. Дъждът се усили и заплиска по гладката, металически сива повърхност на реката и тя заприлича на огромен железен щит, по който се удрят сребърни стрели.

— Ето къде си се скрила. За какво мислиш — как да скочиш от борда, или внезапно те е обзела страст към онова, което доскоро ти беше отвратително?

Анжелика се обърна стреснато. Гласът на мъжа й бе прозвучал тихо и в същото време хапливо, почти злобно. Тя имаше намерение да застане пред него спокойна и овладяна и в никакъв случай да не му позволи да забележи колко е разтърсена от събитията през отминалата нощ. Оказа се невъзможно.

Освен това скритото значение в думите му беше достатъчно, за да я накара да загуби самообладание.