Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 117

Удоволствието беше дълбоко в нея и извън нея, в него и между двама им. То идваше на вълни или връхлиташе като буря. То я обгръщаше отвсякъде, замъгляваше погледа й, оставяше я без дъх и след секунда връхлиташе с нова сила.

От напрежението потните им тела заблестяха и станаха хлъзгави. Гърдите им се повдигаха и спускаха неравномерно. Двамата поемаха мъчително въздух и се устремяваха отново и отново към цел, която нямаше да понесат.

Анжелика усети как върху им се спусна безмилостна магия, черна и бяла, тъмна и светла, усети натиска и силата й. Мускулите я боляха, дробовете й пареха, но облекчението не идваше.

Рейнолд се претърколи отново върху нея, натисна я силно върху матрака и тя обви бедрата му със своите, надигна се устремно срещу силните му тласъци. Най-после дойде освобождението, внезапно, без задръжки. То беше пламтящо сливане, безшумно вътрешно изригване, което разтърси телата им из основи. Изгубена в силата на оргазма, тя се остави на течението, захълца и се вкопчи отчаяно в него. Разтърси се от силни тръпки и усети как тялото му се стегна, как всички мускули се напрегнаха и как в самия център на женствеността й се изля гореща лава.

След като бурята утихна, двамата дълго лежаха неподвижни, загледани с широко отворени, невиждащи очи в светлото кръгче на лампата. Катастрофа или невиждан успех — и двамата не знаеха какво точно бяха преживели.

Знаеха само едно.

Бяха стигнали до самия ръб на пропастта.

13

— Voila, le cafe!

Веселият глас събуди Анжелика от дълбокия й сън. Тя отвори очи с чувството, че бавно излиза от тежък мрак. Никак не й беше лесно да го стори.

Естел стоеше на вратата с табла, на която бяха поставени сребърна каничка с кафе и кошничка с хлебчета. Тя се усмихваше широко, очите й святкаха развеселено. Остави таблата на нощната масичка и забързано се разшета из тясната кабина. Отвори капака на един сандък и извади утринен халат. Върна се до леглото и се наведе, за да загърне раменете на Анжелика, когато тя се надигна. Очевидно икономката смяташе, че е съвсем нормално да се погрижи за жена, свила се гола-голеничка под омачканите завивки, защото се въздържа от всякакъв коментар.

Анжелика беше сама. Рейнолд бе изчезнал. Тя протегна ръка към мястото, където бе лежал, но там нямаше и следа от горещото му тяло.

Естел, която тъкмо наливаше кафе, вдигна глава.

— Господарят стана още преди няколко часа. Той ме изпрати да ви донеса закуската.

Без да бърза, Анжелика оттегли ръката си.

— Толкова ли е късно?

— Почти обед, мамзел. Денят е мрачен, от сутринта ръми и той не позволи да ви събудя по-рано. — На устните й заигра лека усмивка. — Каза, че се нуждаете от сън.

Анжелика усети, че се изчерви до корените на косата, но се постара да се овладее.

— Много е загрижен за мен.

Икономката склони глава и я погледна учудено.

— Всички знаем колко зле се чувствахте. Никой не се изненада от заповедта му.

Този коментар целеше да предпази Анжелика от излишен срам, когато по-късно излезеше от кабината си. Жестът беше много мил, но тя все пак се чувстваше неловко. Промърмори нещо неразбрано, пое чашата с димящо ароматно кафе и сведе глава.