Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 116

— Вече ти казах…

— Права си. Ти си познавала Едингтън от дете. Но и децата се интересуват от тези работи.

Анжелика не беше в състояние да мисли. Не и докато ръката му беше в утробата й. Гласът й прозвуча задавено:

— Не исках да те разочаровам.

— Да ме разочароваш? Каква жалка думичка. Аз съм ужасен, възмутен. И в същото време съм щастлив като легендарен варварски вожд с откраднатата си невеста. Но това прави нещата още по-трудни.

— Така ли? И защо?

— Ако продължим да живеем заедно, сигурно ще ме намразиш още по-силно. — Гласът му беше толкова тих, че едва се долавяше.

— Не! Защо смяташ така? — Погледът й беше умолителен.

— Има неща, които не се прощават — прошепна той, проникна още по-дълбоко в нея и разшири треперещия отвор.

— Не ме плаши. — Анжелика обърна глава, неспособна да разбере отчаянието и въздържаността му. Потрепери, защото изведнъж почувства, че се е озовала на ръба на непозната пропаст. А може би на непознато удоволствие, което нямаше да понесе?

— Това е нищо в сравнение с онова, което изпитвам аз — промълви пресипнало той.

И каза истината. Цялото му тяло трепереше като в треска. Косата и кожата му бяха влажни от пот. Очите му, огрени от меката светлина на лампата, бяха пълни с мъка и с вътрешна самота, непонятна за Анжелика.

— Ела — прошепна тя. — Нека взаимно си вдъхнем смелост.

Рейнолд я последва. С предпазливи, интимни милувки той разтвори меките гънки на женствеността й и коравият му член проникна внимателно в утробата й. Натискът беше толкова мек, че Анжелика почти не усети болка, когато той стигна до тънката бариера и я проби. Тя се отвори за него и прие пулсиращия член в най-интимните си дълбини.

Изведнъж Анжелика се почувства освободена от задръжките си. Преобразена. По-жива от всякога. Сърцето пулсираше в гърдите й и изпъваше ребрата. Искаше й се да се смее, да плаче, да подскача като дете. Ръцете й го стискаха с такава сила, че пръстите й изтръпнаха и пак не й беше достатъчно.

— Боли ли те? — прошепна задъхано той.

Коравият му член продължи да прониква в утробата й и Анжелика усещаше с всяко свое дихание дължината и силата му. Не, не я болеше. Тя поклати глава, бързо и решително.

Гърдите на мъжа потръпнаха от безгласен смях. Той пое дълбоко дъх, овладя бурята, която бушуваше в тялото му и продължи с бавни, ритмични движения. Проникна още по-дълбоко и тя усети как стигна до самия център на женствеността й. Пое с мъка въздух и се вкопчи в раменете му, за да удържи на ритъма. Пое движението и го последва, отдадена на първичната, бездънна страст. Рейнолд сведе глава и целуна челото й, очите и нослето, после завладя устните й. Езикът му закръжи около нейния и го увлече в луда игра.

Анжелика никога не беше изпитвала подобно диво възхищение. Това беше магия, от която нямаше освобождаване. Времето спря, напрежението се усили.

Рейнолд падна върху нея, обгърна с крака бедрата й, претърколи се по гръб и я вдигна върху себе си. Остави я да намери своето темпо и Анжелика веднага реагира на промяната. Тя го възседна, отметна глава назад и се задвижи в мек, влудяващ ритъм.