Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 107

Анжелика го измери с изпитателен поглед.

— Не знам, не съм мислила върху това. По-важно е ти какво мислиш. Твоят дом е тук.

Тя гледаше на „Боньор“ като на своя собственост и защо не? Той не си беше направил труда да я осведоми за положението си. Мислите му обаче бяха толкова объркани, че изпита трудности да разбере думите й.

— Аз се чувствам навсякъде като у дома си — отвърна той. — Мисля, че за теб ще бъде по-добре, ако си в плантацията. Във всеки случи там е много по-спокойно.

— Какво добро описание на случилото се! — промърмори тя и се усмихна. — Но аз няма да му обърна внимание и ще ти кажа, че решението ти е доста изненадващо. Смятах, че си решен да останеш тук, за да откриеш кой се крие зад цялата тази история.

— Значи си очаквала, че ще извадя шпагата си и ще раздавам заплахи наляво и надясно? Може би щях да го направя, ако ставаше въпрос само за собствената ми сигурност. Очевидно е обаче, че обект на зли намерения си ти, а това е нещо друго.

Анжелика отмести поглед и попита колебливо:

— Защо искаха да ме отвлекат? Можеш ли да ми кажеш какво означава всичко това? Има ли човек, който не те обича и иска да те засегне болезнено, като си отмъсти на мен? Или аз преча някому, макар да нямам представа защо?

Рейнолд усети болезнено парене в гърдите. Веднага му стана ясно как тя беше стигнала до второто заключение. Какво ли беше направил, за да я накара да мисли, че той има нещо общо с отвличането й? Как изобщо й беше хрумнала подобна идея?

Гласът му прозвуча изненадващо разгорещено:

— Аз съм способен на много неща, но никога, никога не бих наел хора като онази измет, за да се освободя от съпружеските си задължения.

— Съжалявам — прошепна Анжелика и се изчерви. — Само че аз… Искам да кажа, ти…

— Аз се отнесох с теб грубо, без уважението, дължимо на една дама, знам. Именно това те кара да смяташ, че съм готов на убийство.

— Изведнъж се оказах обвързана с теб против волята ти. Вероятно в началото си смятал, че ще умра и че всичко ще бъде, както преди срещата ни на „Кралица Катлийн“.

— Знаеш ли, това е примамлива мисъл, но ние и двамата знаем кой направи първата крачка на борда на парахода. Освен това междувременно би трябвало да си разбрала, че не правя нищо против волята си. Мислех, че съм те накарал да проумееш най-важното — ти си тук, защото искам да си с мен. Защо тогава бих направил нещо, което е против собствените ми интереси?

— Не знам. Само че Мей Скагс каза…

— Продължавай — окуражи я той, когато тя замлъкна. Изслуша внимателно историята й, като през цялото време наблюдаваше лицето й и се опитваше да анализира тона на гласа й. Не откри нищо, което да го накара да заключи, че тя е разбрала кой е похитителят.

Когато Анжелика свърши, той вдигна рамене и рече:

— Колкото и ласкателно да е да те смятат за мъж, платил да отвлекат жена, трябва да знаеш, че аз нямам нищо общо с тази мръсна история. Описанието на онази стара вещица Мей Скагс не е нито точно, нито особено важно. Вероятно всеки добре облечен мъж, който умее да се изразява изискано, й се струва олицетворение на добродетелта.