Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 106

Рейнолд склони глава и измери сестра си с премрежен поглед.

— Да не би да ти се е оплакала?

— О, не — гласеше резкият отговор. — Тя е не по-малко мълчалива от теб, братко. Но нямам нужда да чуя оплакванията й, за да разбера как се чувства.

— Значи само съчувствието те кара да смяташ, че тя има нужда Майкъл да е наблизо. Защо? За да я предпази от повторно отвличане или да я защитава от мен?

— Ти си неин съпруг и е твое задължение да я защитаваш — отговори лаконично Дебора. — Майкъл ще дойде с нас, за да пази теб, когато Анжелика узнае каква игра си играл с нея.

— Разбирам — промърмори Рейнолд и попита: — Къде е тя сега?

— В кухнята. Къпе се. Искаше да се изчисти и заяви, че не може да чака, докато й отнесат водата в спалнята.

Анжелика искаше да се изкъпе, защото бяха злоупотребили с нея, защото я бяха докосвали с мръсните си ръце, бяха я овързали с въжета и я бяха захвърлили на пода на онези мръсна кръчма, сякаш беше най-обикновен пакет без стойност. Кой можеше да я обвини, че иска да заличи миризмата на онова отвратително място? Самият той изпитваше същата потребност и щеше да се окъпе веднага щом намереше време.

Изведнъж Рейнолд взе решение.

— В онова, което казва Дебора, има голяма доза истина — обърна се той към Майкъл. — Параходът потегля на зазоряване. Ще тръгнем с него, със или без теб.

— Браво на теб — ухили се доволно приятелят му, обърна се да си върви и добави през рамо: — Ще се видим на борда.

Рейнолд му махна с ръка и когато портата се затвори зад гърба му, се обърна към прислугата:

— Е? Нямате ли си работа? Или ви трябват подробни указания? — Гласът му звучеше спокойно, укорът беше съвсем лек.

Слугите побързаха да се разпръснат.

Рейнолд остана на мястото си и се залови здраво за парапета. Вслуша се в отдалечаващите се стъпки и тихите гласове на слугите и се опита да си припомни какво още трябваше да свърши, преди да е изтекла нощта. Първата му задача беше да съобщи на Анжелика за предстоящото пътуване. Неприятно, но нямаше как.

Не стана обаче нужда да търси подходящите думи или да се извинява. Само след секунди Анжелика излезе от кухнята, разпуснала мократа си коса по гърба, увита само в тънкия си халат.

Още преди Рейнолд да си поеме въздух, за да заговори, тя заклати така силно глава, че от косите й се посипаха сребърни капчици.

— Да, да, вече чух — извика към него тя и гласът й прозвуча ясно като звън на камбана. — Почакай, сега ще дойда при теб.

Рейнолд се почувства странно. Никога досега не беше ставал обект на грижите й. Ако не се чувстваше толкова зле, сигурно щеше да се опита да прецени разликата. Сега обаче можеше само да направи безпомощен опит да потисне възбудата, която изпита при вида на крехката й фигура.

Той се прибра в спалнята и зачака. Видя, че Естел върви след Анжелика, и я удостои с толкова зъл поглед, че веднага й припомни многобройните й домакински задължения и тя побърза да изчезне, обяснявайки, че е забравила някакви дрехи в кухнята. Двамата с Анжелика останаха сами.

— Значи нямаш нищо против да заминем? — попита дрезгаво Рейнолд.