Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 102

Зарезената отвътре врата се отвори без проблеми, макар че пантите изскърцаха сърдито. Рейнолд спря и се вслуша в мрака. След секунди излезе на тъмната уличка, спря отново и се огледа изпитателно. Нищо не се помръдваше. Той се обърна към близката улица, откъдето долитаха шумове, но само след миг отново спря.

Остави Анжелика до стената на сградата и се скри още по-навътре в черния мрак.

— Отвори вратата — нареди с тих глас той.

Анжелика протегна ръка, за да изпълни заповедта. Връхчетата на пръстите й едва успяха да стигнат до дървото, но тя все пак блъсна вратата и уличката веднага се освети от бледожълта светлина.

Анжелика се обърна към Рейнолд и изведнъж спря да диша. В светлия кръг лежеше мъжко тяло и на врата му се виждаше голямо петно засъхваща кръв. Рейнолд коленичи, за да провери пулса на падналия, и Анжелика разбра кой беше — безличната сива фигура, която очакваше Рейнолд на връщане от карнавала и която следеше нея и Дебора на пазара.

Шумът зад къщата! Тя бе чула как го убиха! При тази мисъл по гърба й пролазиха студени тръпки.

— Ето къде било подкреплението — установи сухо Рейнолд.

— Той работеше за теб — прошепна безпомощно тя.

— Между другото.

— Вероятно не си разчитал особено много на помощта му?

— Казах му да повика още няколко мъже. Очевидно те са офейкали при първата трудност — ако изобщо са дошли. Вината е моя. Не трябваше да действам така прибързано.

Анжелика улови угризенията в гласа му.

— Откъде можеше да знаеш, че това ще се случи?

— Трябваше да го знам — отхвърли възражението й той. После скочи на крака и се обърна към нея.

— Мисля, че вече мога да ходя — прошепна тя. Може би Рейнолд не я чу, защото пристъпи по-близо и отново се наведе, за да я вземе на ръце.

Тримата мъже дойдоха откъм съседната улица. Двамата бяха едри и широкоплещести и светлината, която падаше върху тях, ги правеше великани. Третият беше по-строен и увит в наметка. Когато уловиха някакво движение в мрака, тримата спряха.

Рейнолд едва успя да притисне Анжелика до стената. После направи крачка напред, обърна се към тримата мъже и привлече вниманието им върху себе си.

— Я виж ти! Какво правиш тук, приятелче?

В дрезгавия глас на Клем Скагс прозвучаха смайване и гняв. Без да се бави, едрият мъжага измъкна ножа си от колана и махна на брат си да заобиколи, за да нападне изотзад. По-младият изпълни безмълвно заповедта и се плъзна покрай стената на съседната сграда. Третият мъж не направи опит да се намеси, а остана неподвижен в мрака.

Рейнолд и Клем обикаляха в кръг, приведени, с разперени ръце, готови за нападение и отбрана. Когато Рейнолд излезе на светло, стана ясно, че не е въоръжен.

— Хайде, момко — подкани го тържествуващо Скагс, — да те видим какво ще правиш без тънката си шпага.

Той се хвърли напред като бик. Ножът, който стискаше в десницата си, разсече въздуха, но Рейнолд умело избягна удара. Великанът изрева гневно и се обърна към брат си, който настъпваше предпазливо в гърба на нападнатия: