Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 103

— Аз ще се погрижа за него. Внимавай момичето да не избяга!

Другият мъж се поколеба, после се дръпна назад.

— Много си самонадеян — установи презрително Рейнолд и погледна противника си право в очите. — Не е хубаво да оставаш без човек, който да ти пази гърба.

Скагс избухна в луд смях.

— По дяволите, човече, аз съм смес от алигатор и мечка! Мога да вия като куче и да тичам като вълк. Край реката няма друг, който да си служи с ножа като мен, да го знаеш.

— Само от майка ти те е страх — изсмя се Рейнолд. Обитателите на крайречния квартал бяха известни с хвалбите си.

Скагс изруга с най-мръсни думи и се втурна разярено към противника си. Наистина беше недодялан като мечка. Рейнолд избягна сръчно поредния удар и отново зае отбранителна позиция.

Лицето на великана пламна от гняв. Той не умееше да се бие като джентълмен, в движенията му нямаше гъвкавост, физическата сила и животинското настървение бяха всичко, което притежаваше. Но беше много опасен, защото уличката беше тясна и тъмна и Рейнолд нямаше много възможности да избягва блестящото острие на ножа му.

Облегната на паянтовата стена, Анжелика следеше двубоя с широко отворени очи, притиснала с ръка устата си. Сърцето й трепереше от ужас. Не искаше да гледа, но не можеше и да затвори очи. При всяко нападение на Клем и при всяко ответно движение на Рейнолд стомахът й се свиваше на топка. Но не трябваше да забравя и факта, че вторият брат Скагс искаше да я хване.

Рейнолд избягна още едно нападение, изтегли се гъвкаво настрана и погледна бегло Анжелика и момчето, което бавно пристъпваше към нея. Цялото му внимание беше съсредоточено върху острието на ножа, което се стрелкаше във въздуха и заплашваше да разпори корема му. Трябваше да открие някаква слабост, да улови момент на невнимание.

Скагс го принуди да отстъпи навътре в уличката. Устата на великана се разтегна в злобна усмивка и зъбите му блеснаха. По отдавна небръснатото му лице се стичаха струйки пот. Пъшкането му отекваше между ниските стени.

Изведнъж в очите му блесна решителност. Той се хвърли върху Рейнолд и когато той отскочи, предприе лъжливо нападение, а после светкавично прехвърли ножа в лявата си ръка. Това пролича само по краткото, мътно блясване на наточената стомана. Замахна да го прободе и изстена от напрежение, защото налегна с цялата тежест на масивното си тяло.

По този начин той се надяваше да довърши противника си с един-единствен удар, но се оказа, че Рейнолд не е там, където би трябвало да бъде. Клем Скагс се излъга. Рейнолд проследи дъгата, която описа ръката на противника му, и улови китката му в желязна хватка. Двамата мъже се олюляха и изпъшкаха. С внезапно движение Рейнолд дръпна ръката на Скагс и я удари върху коляното си. Звукът от чупещи се кости отекна като гръм в мрака. Ножът изпадна от безчувствените пръсти на мъжа и отлетя надалеч. Клем Скагс изрева дрезгаво и падна на колене. Ръката му увисна безсилно.

Брат му се обърна и се хвърли към падналия наблизо нож. Успя да го вдигне и замахна като разярен бик към Рейнолд. Насред движението обаче спря и протегна ръка към Анжелика. Мръсните му пръсти стиснаха здраво края на нощницата й.