Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 54

Адвокатът търпеливо изчака Хватов да затвори вратата, поклати глава, ококори очи и пошепна:

— Имай предвид — тук всичко се подслушва.

Кимнах.

Юристът се наведе още по-близо.

— Какви ги вършиш? Защо го дразниш? Това е стратегически неправилно! Следователят е девета дупка на кавала, той не решава нищо. Той е дребна риба, не ни е нужен. Не си хаби нервите с него. Отпусни се и почивай. Повечко търпение…

— Има ли някакви новини? — попитах, игнорирайки съвета му, също шепнешком.

Рижия мълчаливо поклати глава.

Сигурен бях, че кабинетът се подслушва от и до. Щом видях главния пулт за управление на мястото за лишаване от свобода, проумях добре това чистичко, добре организирано, тихо учреждение. Нямаше никакви съмнения — стаята се подслушва съвсем професионално, от няколко места. Слухтят добрите стари въгленови микрофони, изработени ръчно, с поялник. Здравата техника на шестдесетте върши своята работа в следствения кабинет на Лефортовския замък. Горе-долу с такъв микрофони Елвис пее „Лав ми тендър“, а Мерилин Монро — „Хепи бърдей, мистър президент“.

В наши дни подобна апаратура — здраво изработени микросхеми, радиолампи, дебели проводници — се продава като „хай-енд“ и струва луди пари.

— Само от жена ти — пошепна Максим и измъкна от куфарчето си писмо.

Прочетох го. На последната, втора, страница Ирма беше обрисувала с контур ръчичката на сина ни. Пет пръстчета на осемнайсетмесечно бебе. Душевната болка, която усетих, беше толкова силна, че кръв изби в очите ми. Ако не ги бях стиснал силно, щяха да потекат кървави сълзи. Но не потекоха.

— Искам новини от Михаил — изговорих само с устни.

Адвокатът кимна. Погледът му ме фиксира за миг, после той сведе очи и се замисли, но веднага ме погледна пак — доброжелателно и със съчувствие. Разбрах, че не проумява как така и защо клиентът му се тревожи не за себе си, а за съдружника си.

Много просто — Михаил Мороз има голям шанс да се измъкне цял и невредим от ръцете на правосъдието. Аз нямам никакъв.

Аз вършех цялата мръсна работа. Всички нишки водят към мен. Такъв беше замисълът от самото начало. Шефът и босът е неприкосновен, понеже той умее да прави пари и ги прави. От главата на такъв спец косъм не бива да падне. Чисто азиатски подход. Самурайски. Но и Москва не е европейски град. Това е огромен монголски стан. В който всеки роб си търси господар и е готов да се бие за него до смърт.

Веднага щом пуснат боса Михаил, той ще събере парите — което ще стане максимум за два-три дни, — аз ще поискам среща с тежкаря Зуев и той ще ме пусне. Ще стане съвсем лесно. Генералът, който си пада по климатиците, не може да откаже пари!

Да, вярно, вкараха ме в затвора. Но това беше замисълът, това се предвиждаше, беше обсъдено, бяхме се уговорили относно възможните линии на поведение, кой какво трябва да прави в неприятната ситуация. Ние двамата — и аз, и Михаил — разсъждавахме конкретно и делово: имаме бизнес, който ни носи големи печалби, който ни направи богати. Той е свещената ни крава. Той е кокошката, която снася златни яйца. Той е нашето всичко. И те — кокошката, кравата — трябва да оцелеят на всяка цена. Бизнесът юбер алес.