Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 87

— Това е всичко — каза Мейсън.

— Нямам други въпроси — съобщи Хамилтън Бъргър.

— Доколкото разбирам — каза Хамилтън Бъргър, — няма въпроси от страна на прокурора освен този, че обвиняемият в случая е платил на свидетеля две хиляди долара.

— Никакви — каза Мейсън весело.

— Това премахва необходимостта от представяне на чека като доказателство — каза Хамилтън Бъргър.

Съдията Кийтли се наведе напред и каза:

— Господин прокурор, струва ми се, че докато даването на имунитет на свидетеля е изцяло във ваши ръце, въпросният свидетел демонстрира нахално самодоволство, пълна липса на разкаяние и лекомислено пренебрежение на етичните норми.

— Мисля, с уважението на съда — каза Бъргър, като се изчерви леко, — че има определени неща, които прокурорът би могъл да изтъкне в кръстосания разпит, стига да беше пожелал, които биха обяснили поведението на свидетеля. Има определен личен елемент на антагонизъм между прокурора и този свидетел, заради определени неща — ами, неща, за които не мога да говоря, запазвайки благоприличие. Но мога да ви уверя, Ваше благородие, че решението да дам имунитет на този свидетел от обвинение в изнудване беше взето със значителна неохота и едва след много внимателно разследване.

— Много добре — каза съдията Кийтли, — просто исках да обърна вниманието ви върху факта, че поведението на този свидетел не ми прави добро впечатление. Извикайте следващия си свидетел.

— Вероника Дейл — каза Хамилтън Бъргър. Един полицай отвори вратата на стаята за свидетели и въведе Вероника Дейл в съдебната зала.

Тя беше облечена в добре прилягащ кремав костюм, който подхождаше на русата й красота и й придаваше невинен вид на девица, ангелска красота, която се отрази със страхотна сила върху претъпкана съдебна зала.

Свидетелката очевидно знаеше точно каква роля да играе и от момента, в който влезе, започна да се държи като красива и сладка млада жена. Аташетата в съдебната зала си прошепнаха, че всеки натиск от страна на Пери Мейсън би бил катастрофален, тъй като би убил симпатията както на наблюдателите, така и на съдията.

Хамилтън Бъргър подготви сцената за нейното действие като стана, а поведението му ясно изразяваше, че той считаше за срамно такова неопетнено дете да бъде принудено да влезе в мръсната атмосфера на съдебен процес за убийство.

— Как се казваш? — попита той почтително. Вероника Дейл притвори очи и каза изискано и с глас, който едва се чуваше:

— Вероника Дейл.