Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 88

— На колко си години, Вероника?

Гласът й този път беше почти шепот.

— Само на осемнадесет.

— Подайте микрофона на свидетелката — каза съдията Кийтли.

Един пристав подаде микрофона на Вероника Дейл.

— Използвайте това, когато говорите — каза съдията Кийтли. — Опитайте се да говорите колкото се може по-високо.

— Да, сър — каза Вероника Дейл покорно.

— И така, къде живееш, Вероника?

— Ами, аз нямам определено местожителство — каза тя. — Майка ми живее в малък град в Индиана. Аз напуснах дома си, за да се опитам да намеря начин да се издигна. Едва бях дошла в този град, когато — когато всички тези неща ми се случиха.

Тя преглътна сълзите си.

— Разбирам — каза Бъргър със съчувствие, а поведението му подсказваше, че възнамерява да използва всички сили, за да предпази непокътнатата невинност на това дете. — Сега, ще се опитам да направя това колкото се може по-лесно за теб и ще съкратя максимално разпита си. Надявам се, че ще можем да ти спестим големите мъки, Вероника.

И Хамилтън Бъргър погледна многозначително към Пери Мейсън, като че ли го предупреждаваше да направи разпита си също толкова кратък.

Наблюдателите се наведоха напред и се вслушаха напрегнато, изплашени да не пропуснат някоя дума.

Съдията Кийтли също беше превърнат целият в слух, а очите му издаваха жив интерес и съчувствие.

— И така, Вероника — каза Хамилтън Бъргър, — запозната си с обвиняемия в този случай, Джон Рейсър Адисън, нали?

— Да.

— Кога се срещнахте за пръв път?

— През нощта на девети.

— Къде?

— Той ме качи в колата си.

— Разбирам, но къде точно беше, Вероника, когато той те качи в колата си?

— Седях до един водосток.

— И така, Вероника, след като говори с мен, ти беше изведена от шерифа на пътя, където си срещнала обвиняемия, нали?

— Да — каза тя.

— Говори по-високо, Вероника, за да те чуваме. И посочи ли този водосток на шерифа?

— Да сър.

— Беше ли заснет този водосток в твое присъствие?

— Да, сър.

— Ваше благородие — каза Мейсън, — Адвокатът подвежда свидетелката, слага думи в устата й. Целият му разпит е подвеждащ.

Бъргър погледна сърдито Мейсън:

— С уважението на съда, тук стои една млада жена от малък град, изплашено малко дете. Казвам ви, че е срамота тази млада жена да бъде въвлечена в атмосферата на престъпността. Чудовищно е, че един убиец е имал свободата да я качи в колата си…

— Съдът разбира — прекъсна го съдията Кийтли, — но се опитайте да се въздържате от подвеждане на свидетелката.

— Много добре, Ваше благородие.

Бъргър впи поглед в Мейсън, след което се обърна към Вероника.

— Сега ще показвам една снимка и те питам дали познаваш мястото, изобразено на тази снимка.

Хамилтън Бъргър подаде копие от снимката на Мейсън и каза:

— Това е копие, което съм направил за вас. Показва част от пътя, която сега ще посоча на картата. Снимката е заснета с лице към запад. Сега, Вероника, ти давам тази снимка и те питам дали я познаваш.

— Да, сър.

— Какво е това?

— Това е водостока, до който стоях, когато господин Адисън дойде с колата си. Стоях точно тук на тази малка циментова издатина и когато чух да идва кола, се изправих.