Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 86

Отидох при управителя на хотела. Казах му, че представлявам един журналист и че ние искаме да знаем как е станало така, че тази сладурана е спечелила личното му внимание. Излъгах го здраво като му казах, че имаме информация, че тя била негова мацка и той се паникьоса и изплю камъчето, преди да се усети. Каза, че Адисън му се е обадил, за да запази стая за нея. Е, дотук не бях постигнал нищо освен много тичане, но отидох при Адисън и преди още да съм говорил с него десет секунди, разбрах че съм ударил кьоравото. Тогава — е, нали знаете, тогава го притиснах.

— Казали сте на господин Адисън, че работите за някакъв журналист?

— Е, нещо от този род.

— Кой беше този журналист?

— Не желая да кажа. В интерес на истината го бях излъгал и не мисля, че е честно да…

— И аз не мисля, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър като се изправи на крака. — В края на краищата всичко се връща до нещо маловажно, разговор, който този човек е провел с Джон Адисън, обвиняемия в случая. Не защитавам този свидетел. Той е изнудвач. Ще използвам цялата власт, която притежава моя чин, за да прекратя подлите му деяния. Но междувременно се е получило така, че заради неговите деяния се стига до разгадаването на едно убийство. Имаме един обвиняем, който е бил толкова загрижен да предотврати разгласяването, че е бил в предела на къщата, където е извършено убийство, че е пратил две хиляди долара, за да не бъдат публикувани неговите деяния в клюкарската статия.

— Разбира се — каза съдията Кийтли, — това е случайно и зависи от вашата интерпретация на доказателствата, господин прокурор. Напълно възможно е обвиняемият да е бил склонен да плати парите, заради отношенията си с млада жена, които е възможно да са били…

— Надяваме се да разясним това с нашия следващ свидетел — каза Хамилтън Бъргър. — И когато Ваше благородие види този свидетел, съдът ще разбере колко абсурдно е да се мисли дори и за момент, че е възможно да се е случило нещо, което да даде на Адисън повод да бъде изнудван. Но, Ваше благородие, готовността, с която обвиняемият се е опитал да купи мълчанието на този свидетел се основава изцяло на страха от страна на обвиняемия, че може да бъде поставен в пределите на това убийство по времето, когато е било извършено.

— Позволете ми да задам един въпрос на свидетеля — каза съдията. — Господин Хансел, имало ли е всъщност някакви взаимоотношения между вас и журналиста, когото споменахте?

— Само до такава степен — каза Хансел, — че от време на време му подавах информация и той ми даваше малко пари и ми правеше услуги. Билети и пропуски и тям подобни. Виждате ли, в моя бизнес трябва да имам някакво издателско отверстие, с което да плаша хората, но този човек нямаше никаква представа с какво се занимавам и си мислеше, че бях само приятел, който му подаваше информация.

— При тези обстоятелства — каза съдията Кийтли, — не виждам причина да се съобщава името на този човек. В края на краищата имаме свидетел, който е напълно възможно да ни дава показания от значителна стойност при разясняването на случай с убийство, но това не оправдава неговите престъпни деяния. Съдът счита, че би било престъпление да се позволи на този свидетел да опетни доброто име на някой известен журналист, още повече, съдът откровено заявява, че в случай, че възникне някакво съществено противоречие в показанията, думата на този свидетел ще бъде приета от съда само в случай, че бъде потвърдена от останалите показания.