Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 85

— Какво има, Мейсън?

Мейсън каза:

— Искам да те помоля за една услуга.

— В доста неизгодно положение си, за да искаш услуги. Какво искаш?

— Майката на Вероника Дейл е тук при мен и много иска да се види с дъщеря си. Можеш ли да уредиш да посетим Вероника по някое време тази вечер и…

— В никакъв случай — прекъсна го Бъргър. — Вероника Дейл е свидетел. Ако искаш да разговаряш с нея, направи го на свидетелската скамейка. Съжалявам, Мейсън, но това е последната ми дума. Нямам нито времето, нито желанието да обсъждам въпроса. Късно е и си тръгвам за в къщи. Дочуване!

Телефонът се затвори от другия край на линията. Мейсън се усмихна, постави слушалката на място и намигна на Пол Дрейк.

— Как е Вероника? — попита госпожа Дейл.

— Справя се прекрасно — каза Мейсън, — но стана така, както предполагах. Може да не я видите до утре. Дела, ако Хамилтън Бъргър започне да ме търси, кажи му, че съм излязъл и не знаеш как може да се свърже с мен.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

При откриването на съда на следващата сутрин Хамилтън Бъргър стана и каза с усмивка на лице:

— С уважението на Съда, Ерик Хансел беше на свидетелската скамейка и при отлагането на делото въпросът, който възникна за разпита на Хансел, беше във връзка с жените-съучастнички.

Съдията Кийтли кимна.

— Съдът приема вашето възражение, господин Бъргър. Законът дава право на защитата да опровергае този свидетел като покаже, че той е бил обвинен в повече от едно престъпление. Това не позволява на адвоката да внесе доказателства за специфичните подробности с цел да омаловажи свидетеля. Това е решението на съда. Господин Хансел ще застане на свидетелската скамейка. Продължете с разпита, господин Мейсън.

— В този случай — Мейсън попита Хансел, — как получихте информацията, която ви даде възможност да се обърнете към Хансел, както казвате, че сте направили?

— Вие ми я дадохте, като се втурнахте към затвора, за да освободите Вероника Дейл под гаранция.

— И по какъв начин ви насочи към това господин Адисън, обвиняемият в случая? — попита Мейсън.

— Ами, сър, прекарвам доста време в стаята на пресата в полицейския участък. Познавам някои от момчетата там и чрез споразумения с един мой приятел имам определени предимства. От време на време давам на момчетата някаква информация и винаги съм готов да помогна. Те също ми дават информация. Никой от тях, разбира се, не знаеше с какво се занимавах. Те всички си мислеха, че събирах информация за статиите на мой приятел. И това е, което правех повечето от времето. Е, когато се разчу, че вие сте се втурнал натам, за да защитите някакво маце, което било обвинено в скитничество, това не означаваше много за останалите момчета, но аз се интересувам точно от такива работи. Започнах да се оглеждам. Разбрах, че момичето е било регистрирано в хотел „Рокауей“ и че обвинението срещу него е било отменено.

Все още нямах за какво да се хвана, но отидох до хотел „Рокауей“ и им казах, че представлявам пресата и че искам да знам за случая и служителя, на който му беше дошло до гуша да го разпитват, ми каза, че е дал цялата информация, която е имал на полицията, че мацето дошло, за да си наеме стая, че управителя на хотела бил телефонирал, за да се погрижи тя да получи стая.