Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 84

— И от колко време е тръгнала Вероника на това последно пътешествие?

— Малко повече от година. Получавам пощенски картички от нея от различни части на страната. Нямах възможност да й пиша. Тя беше постоянно в движение. Понякога минаваха три-четири месеца, преди да получа картичка от нея и когато получех, в нея пишеше само местата, където е била. Не пишеше никакви новини, само списък на местата, през които е минала. Изглежда, че пътуването е всичко, от което се интересува.

— Вероника имала ли е някога неприятности при своите пътешествия?

— Никакви, господин Мейсън. Тя е чудесна в отношенията си с хората. Може да ги гледа право в очите и да ги кара да се чувстват по-нищожни от калта под краката й. Аз просто не знам как го прави. Не знам как успява да постигне този детски поглед в сините си очи. А когато иска да се шегува, може да бъде душата на компанията. Но повечето пъти предпочита да стои и да мълчи. Никога не сте виждал някой, който да може да получава това, което иска като нея. Трябва само да мръдне пръста си и хората се надпреварват да правят това, което тя иска.

Госпожа Дейл светна от гордост.

— Случва ли се да закъса за пари и да ви поиска помощ? — попита Мейсън.

— Никога! Това момиче е най-добрия финансист. Не знам как го постига, но всеки път, когато я видя, тя е добре облечена и има много пари. Купува ми подаръци всеки път, когато си идва у дома. А пътешествията! Господин Мейсън, ще се учудите на колко места е било това момиче. Предполагам, че е била почти навсякъде в Съединените щати, а веднъж е отишла и до Мексико сити. Умирам от желание да я видя!

— Може да се наложи да почакате до утре, за да я видите. Сега е заета с някои неща.

— Такава е Вероника. Винаги е заета като пчела. Под нейните крака не може да расте трева.

Мейсън каза:

— Бих искал да ми докажете по някакъв начин, че сте истинската майка на Вероника, просто за документацията. Можете ли да ми покажете нещо?

— Но, господин Мейсън, разбира се, че съм майката на Вероника.

— Разбирам, но можете ли да го докажете? Може да се наложи да покажа доказателство за вашата самоличност.

— Ами, имам шофьорска книжка и картичката, която Вероника ми изпрати, нейни снимки.

Тя отвори портмонето си, подаде шофьорската си книжка на Мейсън, няколко снимки и пощенска картичка.

Мейсън ги огледа за момент, след което отиде до телефона и се обади в канцеларията на Бъргър.

Когато секретарката отговори на телефона, Мейсън каза:

— Знам, че е след работно време, но си помислих, че господин Бъргър може да е отишъл в канцеларията си след съдебната зала. Тук е Пери Мейсън. Бих искал да разговарям с него.

— Момент. Тук е. Току-що си тръгва за в къщи.

Мейсън чу гласа на момичето да казва:

— Господин Мейсън иска да разговаря с вас — след което, — момент, господин Мейсън, отива до другия телефон.

Чу се трополенето на стъпки, след това дълбокия, мощен глас на Бъргър изръмжа по телефона: