Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 83

Тя се усмихна и поклати глава:

— Мили Боже, аз току-що дойдох в този град! Умирам от желание да видя Вероника. Не съм я виждала повече от година. Изпрати ми картичка от хотел „Рокауей“, така че си помислих, че ще дойда и…

— Не сте я виждала повече от година? — попита Мейсън.

— Точно така.

— Къде живеете?

— В един малък град в Индиана. Не бихте познал името. Имам малък ресторант, нищо претенциозно, само осем или десет маси. Храната е хубава, чиста и домашно приготвена.

— Вие ли сте майката на Вероника? — попита Мейсън. — Не сте някоя, която се представя за майката?

— Какво имате пред вид, като казвате „представя се за майката“, господин Мейсън?

— Нищо. Няма значение. Разкажете ни за Вероника.

— Какво искате да знаете за нея?

— Колко е годишна, например?

Госпожа Дейл се намръщи и каза:

— На осемнадесет, почти деветнадесет… но, почакайте, момичето — за Бога, та тя е на двадесет. Господи, как лети времето!

— И не сте я виждала повече от година?

— Точно година. Може малко повече. Знаете ли дали е добре, господин Мейсън? Наистина се тревожех за нея. Последният път, когато тръгна…

— Оставяла ли ви е и преди?

— За Бога, да, тя си е редовна малка скитница. Предполагам, че съм очаквала твърде много от нея. Градът е доста малък. Няма много млади хора. Предполагам, че Вероника е самотна там, но тя ми помагаше в ресторанта, сервира и е винаги толкова радостна и щастлива. Клиентите я харесват и — е, когато Вероника беше там, просто нямах никакви проблеми с помощта.

— Кога ви напусна за пръв път?

— Чакайте да помисля, преди три или четири години?

— Какво направи?

— Просто стана и тръгна и не чух нищо за нея два или три месеца. Бях ужасно разтревожена. Дори се обадих в полицията. След това тя се появи. Просто се е возила на стоп. Каза, че се е разходила и е видяла страната и че вече е готова да се установи и да работи. Е, да, но не за дълго. Само след три-четири месеца старата страст да пътува отново я обзе и преди да разбера, тя беше вече тръгнала.

— Сама ли?

— Сама — каза госпожа Дейл. — Не ме разбирайте погрешно. Вероника е добро момиче. Може да се е качила в нечия кола, когато е започнала, но това е всичко.

— Сигурна ли сте?

— Разбира се, че съм сигурна. Казвам ви, Вероника е добро момиче в това отношение. Тя е просто неспокойна, пътешественик по душа. Не може да стои на едно място. Не мога да я обвинявам. Баща й беше същият, винаги неспокоен, винаги търчеше от едно място на друго, търсеше място, където да направи това, което той наричаше „създаване на кариера“. Почти веднага след раждането на Вероника той тръгна на някъде, за да открие някаква Земя на възможностите. Никога не я намери. Постоянно бях разорена, за да финансирам пътешествията му, но той винаги говореше по един и същ успокоителен начин. За Бога, този мъж можеше да те накара да се развълнуваш за всичко, когато говореше с теб. Беше пълен със златни мечти. Понякога ми разказваше за възможности, които е пропуснал само защото не е бил там малко по-рано. Беше пропуснал възможността да стане милионер два пъти — просто я е пропуснал с ден-два. Загина при автомобилна катастрофа, когато Вероника беше на пет години.