Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 81

Пол Дрейк, който си пробиваше път сред тълпата, грабна ръката на Мейсън и прошепна хрипливо:

— Пери, открихме нещо.

— Какво?

— Намерихме жената, която търсеше.

— Искате да кажете партньора на Хансел?

— Не, Лора Мейл Дейл, майката на Вероника.

— Най-после — каза Мейсън победоносно, — стигнахме донякъде!

Дрейк каза:

— Моите хора са я намерили в нейния ресторант в малък град в Индиана. Тя е използвала веднага шанса да дойде тук със самолет. Разбира се, че дъщеря й има нужда от нея и така нататък.

Мейсън кимна.

— Както и да е, хванали са самолет, и сега са тук. Не исках да те прекъсвам по време на делото.

Мейсън повиши глас:

— О, Адисън — извика той, — само за момент. Пристав, задръжте господин Адисън за малко, ако обичате.

Помощник-шерифът, който водеше Адисън обратно в затвора, спря на вратата, която водеше към вътрешния коридор, през който затворниците биваха въвеждани и извеждани от съдебната зала.

Мейсън отиде бързо до Адисън, грабна ръката му, издърпа го настрана и прошепна:

— Всичко е наред, Адисън, започваме да напредваме. Поне държим козовете.

— Какво се е случило? — попита Адисън с надежда.

— Не мога да ти кажа тази вечер, но се наспи спокойно. Мисля, че нещата ще тръгнат добре за нас на сутринта.

Мейсън благодари на помощник-шерифа, че го изчака, забърза към Пол Дрейк и каза:

— Добре, Пол, хайде да се махаме оттук. Сега искам да взема Дела и нейната тетрадка и да получа писмено сведение от нея. Искам да повтори това, което ми каза в канцеларията ми и искам да получа нейните отпечатъци и да ги сравня с отпечатъците, които е открила в онази къща. Къде е тя?

— В един хотел.

— Възможно ли е да има пистолет?

— Не — каза Дрейк. — Пазят я двама мъже. Казах й, че се опитваме да й заведем Вероника. Това, разбира се, е лъжа и на мен не ми е приятно да го правя, но трябва да я накараме да мълчи поне за известно време и това е единственият начин.

Мейсън се усмихна.

— Е, поне можем да опитаме. Ще се свържем с Хамилтън Бъргър и ще му кажем, че майката на Вероника е при нас и иска да види Вероника и ще го попитаме дали дъщерята може да дойде да ни посети.

— Бъргър ще побеснее — каза Дрейк.

— Разбира се — му каза Мейсън. — След това ще размисли и ще разбере, че е изпуснал една възможност. Ще се обади и ще настоява да разговаря с госпожа Дейл, за да й каже, че ако тя отиде в неговия кабинет, ще може да се срещне с Вероника.

— Не мислиш ли, че ще се сети за това първия път?

— Не — каза Мейсън. — Ще бъде твърде ядосан. Къде я държиш, Пол?

Дрейк каза:

— Поех риск. Регистрирах я в хотел „Рокауей“. Виждате ли, дъщерята е била регистрирана там, след като е тръгнала. Всичко се връзва с версията, която й пробутвам, че търся Вероника за нея.

— Не е необходимо да пробутваш нищо на тази жена — каза Мейсън. — Тя е доста умна и ако не е част от изнудвачески кръг, то тогава съм доста слаб познавач. Хайде да отидем да я обработим.