Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 41

— Казах ти да вървиш по дяволите.

— Добре — каза Мейсън весело и се обърна към вратата.

Телефонът на бюрото на сержант Холкомб звънна. Холкомб грабна слушалката и каза:

— Ало, Холкомб на телефона… Почакай Мейсън… Хей, Мейсън…!

Мейсън, който вече беше в коридора, се обърна точно преди вратата да се затвори, хвана бравата и каза:

— Какво има, сержант?

— Нещо, което може да те заинтересува — каза Холкомб. — По дяволите. Точно така.

— Какво има? — попита Мейсън.

— Обадиха се от „Убийства“ — каза Холкомб. — Те знаеха, че съм се опитвал да се свържа с Адисън. Сега, според някакъв репортаж, който е бил предаден току-що по полицейското радио, Едгар. 3. Ферел, съдружникът на Адисън в Универсалния магазин е бил намерен мъртъв в стара изоставена фермерска къща на около двадесет мили в провинцията. Явно човекът е бил убит, застрелян от някой, който се е прикривал извън къщата и е изпратил куршум през прозореца.

Мейсън повдигна вежди и каза:

— Имате ли представа кога е било извършено убийството?

— Момент — каза Холкомб.

Той махна ръката си от слушалката и каза:

— Кога е бил застрелян?… Мислят, че във вторник вечерта…? Добре, задръжте за момент.

Широката длан на Холкомб още веднъж покри слушалката.

— Вероятно във вторник вечерта.

Мейсън кимна сериозно и погледна Хансел:

— Къде беше във вторник вечерта? — попита той. Хансел се изправи от стола.

— Боже мой, ако си мислиш, че ще ми лепнеш това… Ти мръсен, двуличен, хитър мошеник…!

— Тц-тц — каза Мейсън, — какъв език, Хансел. Разбира се, аз не знам нищо за твоето минало, но ако наистина си преживявал от изнудване бих те посъветвал да спреш и да се заемеш с нещо честно — стига, разбира се, да можеш да се отървеш от това обвинение в убийство.

— Нямам нищо общо с никакво убийство! — изкрещя Хансел. — Бях измамен и принуден да осребря фалшив чек, когато се опитвах да…

Сержант Холкомб тръшна слушалката обратно върху вилката.

Мейсън каза:

— Шокиран съм от убийството на Ферел. Не го познавах, но съм работил с Джон Рейсър Адисън от време на време. Предполагам, че той ще бъде много разстроен. Май че е най-добре да се връщам в канцеларията си.

Сержант Холкомб не даде признак, че го е чул. Той гледаше замислено Хансел:

— Знаеш ли нещо за това убийство? — попита той. Хансел едва не изкрещя, гласът му беше толкова остър от ярост и нервност.

— За Бога, нима ще позволите на това кречетало не само да слага думи в устата ви, но и мисли в главата ви? Нима ще го сторите…?

Сержант Холкомб се наведе над бюрото си, замахна силно и заби юмрука си в лицето на Хансел.

— Не позволявам на изнудвачи да ми говорят по този начин — каза той.

Мейсън тихо затвори вратата зад себе си и излезе в коридора.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Нощният пазач в универсалния магазин чакаше на входа на вратата.

Мейсън показа визитката си през дебелото стъкло.

Пазачът кимна, отвори вратата и каза:

— Госпожа Ферел ви очаква.

— И господин Адисън — каза Мейсън, усмихвайки се.

Пазачът поклати глава.

— Господин Адисън още не е тук. Полицията се нуждаеше от него.