Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 39

Хансел се премести.

— Продължавай — каза Мейсън, — кажи ни за шапката.

— Върви по дяволите!

— Ами шапката? — попита Холкомб.

— Нищо. Казах го просто така.

— Това ли е твоя разказ? — попита Мейсън.

— Да.

— Целият ли?

— Да.

— И каква — попита Мейсън благо — беше тази сделка?

— Засягаше един производител, който щеше да направи нещо, което Адисън щеше да продава в магазина си.

— Кой е този производител? — попита Мейсън.

— Не мога да ви кажа.

— Каква беше стоката?

— Това е поверително.

— Ти каза ли ми всичко това, когато разговаряхме?

— Знаеш, че ти го казах.

— Каза ли на Адисън?

— Да.

Мейсън се усмихна на сержант Холкомб и каза:

— Защо не му провериш досието?

Сержант Холкомб се обади на отдела за идентификация и каза:

— Преди два часа изпратих едни отпечатъци. Какво открихте? Мъж на име Хансел… Добре, ще почакам. Погледнете. Ако са класифицирани, искам да… Добре, ще почакам.

Холкомб премести погледа си от Мейсън към Хансел, след това обратно към Мейсън и каза сърдито:

— Проклет да съм ако това не е клопка! Прилича ми на удобен начин да се отървеш от изнудвач…

Никой не промълви нито дума в продължение на десет секунди. След това Холкомб каза по телефона:

— Добре, какво има?

Той слуша внимателно няколко секунди, след това придърпа към себе си молив и хартия, отбеляза нещо и каза:

— Добре, записах. Кога е бил вторият арест?… Добре. Благодаря, Мак.

Той свали слушалката и бутна телефона. Извади прогизналата пура от устата си, блъсна я в един плювалник и каза на Хансел:

— Значи е вярно!

Хансел не каза нищо. Сержант Холкомб каза:

— Имаш прекрасно досие, господин Хансел, Хановър или Хандуиг.

Хансел погледна надолу към масата.

— Но — продължи Холкомб, като се обърна и впи поглед в Мейсън, — нещата стоят точно така, както си мислех. Това е било изнудване. През живота си не е хващал химикалка. Само изнудване или опит за изнудване. Никога фалшификация. Сега искате да повярвам, че е отишъл в банка и се е опитал да прекара фалшив чек за два бона.

— Точно това е направил, нали? — попита Мейсън.

— Проклет да съм ако не е — призна Холкомб подозрително. — Това е факт.

— Неговата банка или банката на Адисън?

— Банката на Адисън — каза Холкомб. — Банката, от която е бил взет чека. Хансел е носил документи, за да докаже самоличността си, шофьорска книжка, карта за социална осигуровка, писмо от банкер, с което да докаже самоличността си. Искал е парите.

Мейсън се прозя:

— Има досие, така ли?

— Колкото половината ти ръка — каза Холкомб — Само изнудване. По дяволите, Мейсън, струва ми се, че си хванал тази птичка в капан и се опитваш да направиш същото и с нас.

— Защо?

— Не ми се ще да прибирам този тип за фалшифициране. На мен ми прилича на изнудване.

— Добре — каза Мейсън, — остави Хансел да говори. Остави го да каже за какво е бил чека. Ако е било изнудване, да го приберем за това.

— Вече ви казах — измърмори Хансел.

— Не си — каза Мейсън. — Не си споменал имена. Не си споменал нищо освен общи неща. Кой е производителят? Кой беше…