Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 43

Тя се засмя непринудено:

— Искате ли да вървя?

Мейсън изведнъж се обърна и отправи погледа си директно към нейния.

— Да.

Очевидно едносричният му отговор донякъде я смути. Тя вирна брадичка, усмихна се, стана от дивана и тръгна през канцеларията, отдалечавайки се от Мейсън. Походката й подсказваше, че тя се гордееше с тялото си и бедрата си. Внезапно се обърна, усмихна се на Мейсън, тръгна обратно към него и отново седна.

Тя каза:

— Съпругът ми ме отегчаваше до полуда.

— Това ми стана ясно.

— Съжалявам, че си отиде по такъв тайнствен и объркан начин. Що се отнася до обичаите, ще покажа порядъчна тъга. Всъщност, чувствам се като че ли камък е паднал от гърдите ми. Това безнравствено ли е?

— Наистина ли се чувствате така?

— Да.

— В такъв случай е много по-добре да бъдете откровена с мен.

— Така си и мислех.

— Бяхте ли влюбена в съпруга си, когато се омъжихте за него?

Тя отговори:

— Господин Мейсън, аз направих най-голямата грешка, която една жена може да допусне. Омъжих се заради парите. Предполагам, че ако бях по-малко — е, да кажем, по-малко харесвана — може би всичко щеше да бъде наред. Но аз имах доста кандидати, измежду които да избирам. Не мисля, че бях влюбена в който и да е било от тях, но един-двама ме впечатлиха. За нещастие нито един от тях нямаше пари. Едгар Ферел ме ухажваше по един спокоен, методичен начин. Имаше моменти, в които ме отегчаваше ужасно, но той беше справедлив и искрен. Каза ми, че ще ми осигури щедра издръжка. Направи го. Това беше всичко, само една издръжка, почтителност и скука. По онова време нямах представа колко убийствено скучно щеше да бъде. Нямаше да имам нищо против, ако се бяхме карали жестоко. Ако се беше опитал да ме набие, щях да го обикна или така да го намразя, че да му изтръгна сърцето. Но той не го направи. Тази постоянна, непоносима, апатична почтителност така ме нервираше, че исках да изкрещя. След това, за зла участ, някои от другите ми ухажори, които ме бяха привлекли емоционално, но нямаха пари, си проправиха път в деловия свят и понатрупаха пари.

— Защо не поискахте развод?

— Първо на първо, нямах основание. Второ на второ, ако се бях опитала да се разведа с него без основание, щеше да има подялба на имуществото, която нямаше да бъде никак задоволителна. И през цялото време той се е опитвал да се заиграва по своя тромав, тежък начин. Мили Боже, Мейсън, само ако знаех. Ако бях помислила, че има достатъчно сили да ми изневерява поне малко, вероятно щях да стигна дотам, че да намеря нещо малко по-романтично в него. Но той беше просто един тромав, стабилен съпруг, на когото можеше да се разчита, не много умен, без каквато и да било фантазия, високомерен, с чувство за хумор, напълно скован.