Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 40

— Добре — измърмори Хансел. — Ще призная. Обадих се на господин Адисън. Казах му, че ми трябва заем от две хиляди долара. Казах му, че се нуждая от парите и Адисън ми каза, че ако отида в канцеларията на господин Мейсън, ще получа чек.

Мейсън каза:

— Адисън не ти ли даде чека?

— Не, каза ми да го получа чрез теб.

Мейсън се усмихна и каза:

— Отишъл си при Адисън и си го помолил за заем и Адисън ти е казал да дойдеш в моята канцелария, за да си получиш чека.

Хансел помисли за момент, след това каза:

— Позволи ми да говоря с господин Адисън но телефона и ще го докажа.

— Тази история, която току що ни разказа ли?

— Да.

— Значи другата история е лъжа?

— Ами… да.

Мейсън каза на Холкомб:

— Ето, сержант. Той си признава сега, че онова е било лъжа. На мен ми се струва, че този тип се опитва да ни изиграе. Помислил си е, че ако може да осребри чек, който се предполага, че е бил подписан от Адисън и да получи две хиляди долара, ще държи Адисън по някакъв начин. Мисля, че всичко това е опит за изнудване.

— Това ми изглежда налудничаво — каза Холкомб.

— Ами в края на краищата — му каза Мейсън, — този човек постоянно лъже за чека. Или е фалшификация или изнудване.

Сержант Холкомб каза:

— Дяволски начин да се справиш с изнудвач. Не ми харесва.

— Не ми пука дали ти харесва или не — каза Мейсън раздразнено. — Разкарваш ме до тук, защото вярваш на думите на някакъв мошеник. Той има досие с дължината на ръката ти. Признава си, че историята, която ми разказа за чека, който уж съм му дал е лъжа. И на сцената се появявам аз.

Мейсън бутна стола си назад.

Хансел вдигна поглед, който беше наситен с омраза.

— Много си умен, господин Пери Мейсън — каза той жлъчно, — и ще оплакваш деня, в който си се опитал да скроиш всичко това!

— Аз ли кроя нещо? — попита Мейсън с ръка на бравата.

— Знаеш, че е така.

— Но — каза Мейсън, — аз си мислех, че ти току-що каза на сержант Холкомб, че твоите сделки са с Адисън, а че твоят разказ за мен е бил измислица.

Хансел не продума.

— Ако искаш да получиш каквото и да е изказване от Адисън — каза Мейсън, — най-добре е да говориш с него преди този човек да е разговарял с него по телефона.

— Не можеш да постъпиш така с мен! — каза Хансел като се надигна от стола. — Имам право да говоря с Адисън по телефона. В края на краищата чекът е подписан от него.

Мейсън каза:

— Доколкото разбрах подписът на чека е копиран.

Сержант Холкомб каза:

— Не ми харесва.

— Дори и да предположим, че подозренията ти са верни — каза Мейсън, — доколкото знам полицейския участък не гори от желание да оставя изнудвачи да се разхождат на свобода и да се опитват да практикуват върху известни бизнесмени.

— Ако беше признал всичко от начало — каза Холкомб, — щях да впримча този тип и да му направя масаж на лицето за това, което се е опитал да стори. Но така както стоят нещата сега, проклет да съм, ако знам какво става.

Мейсън се обърна към Хансел и каза с бащински глас:

— Какво беше, Хансел, изнудване ли?

— Върви по дяволите!

— Сержант Холкомб ще те накара да кажеш истината — предупреди Мейсън. — Той ще се добере до нея.